Битовите потребители ще продължат да плащат електроенергия на регулирани цени до 1 януари 2026 г. Това гласуваха депутатите от енергийната комисия в парламента, като това решение трябва да бъде одобрено утре в пленарна зала.
Целта е да се гарантира, че либерализацията на тока за домакинствата няма да започне по-рано. Планът за възстановяване и устойчивост предвижда тази либерализация да започне в периода 2023 - 2025 г., което предизвика напрежение, че още тази зима битовите потребители може да се окажат принудени да излязат да купуват скъпа електроенергия на свободния пазар.
"След месец може да няма парламент и ако няма изрично решение, може някой да реши да прави частична либерализация на тока за бита. Взимаме това решение за спокойствието на хората", уточни председателят на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ.
Две тарифи за тока обаче догодина няма да има. "Не е сега моментът за две тарифи. Един ден може да пристъпим към обсъждане за въдеждане на по-ниска тарифа, но по доходен критерий. Дори първо депутатите, които получават високи доходи, трябва да дадат пример като първи излязат на свободния пазар на ток", заяви Добрев.
КОМПЕНСАЦИИТЕ ЗА БИЗНЕСА
Компенсациите за небитовите потребители на електроенергия да продължат и през цялата 2023 г., гласува още енергийната парламентарна комисия. При това се предвижда те да бъдат по-големи от подпомагането, което получават тази година.
В момента всички небитови потребители се подпомагат, като им се покрива изцяло разликата за потребление над 250 лв. за мегаватчас. Парите за тези компенсации се финансират от отчисления от държавните производители на ток - основно АЕЦ "Козлодуй". Тази схема приключва действието си на 31 декемри 2022 г.
Депутатите от енергийната комисия в парламента одобриха през 2023 г. небитовите потребители да получават компенсации за цялата разлика над 200 лв. на мегаватчас.
Първоначално предложението на служебния кабинет бе за диференциран таван на цената на мегаватчас - 250 лв. за фирмите, присъединени в мрежата ниско и средно напрежение, и 200 лв. за предприятията с високо напрежение.
Преди това депутати от различни политически партии наддаваха кой ще предложи още по-благоприятно подпомагане за небитовите потребители. Въпреки, че сред тях са училища, детски градини, болници, общински учреждения, от изказванията им стана ясно, че грижата им е основно за бизнеса.
"Настояваме всички небитови потребители да бъдат компенсирани за потребление над 200 лв. мегаватчас. Микро, малките и средните фирми нямат лоби, както големите предприятия", заяви Драгомир Стойнев от БСП. Освен това левицата твърдо настоява не само държавните производители на електроенергия, но и частните да превеждат вноски във Фонда "Сигурност на електроенергийната система", откъдето да се финансират компенсациите.
Има еврорегламент за спешна намеса за справяне с високите цен на енергията и трябва да се съобразим с него, така както Германия, Испания и др. Всички трябва да бъдат съпричастни с кризата - досега бяха само държавните, трябва да включим и частните предприятия. Не може да натоварваме само АЕЦ Козлодуй. БСП настоява план как всички да пълнят фонда. Изключение може да има за малките производители на ВЕИ, както предвижда регламентът", каза Стойнев.
Рамадан Аталай от ДПС призова депутатите да подкрепят решение за компенсации над 180 лв. мегаватчаса. Но все пак поиска Министерството на енергетиката да даде разчети възможно ли е предприятията от енергетиката да съберат парите за по-големи компенсации.
От "Демократична България" предупредиха, че подобно предизборно наддаване е недопустимо. И поискаха информация от енергийното министерство колко предприятия са на високо напрежение и какво потребление на електроенергия имат. "Съгласни сме да има два тавана, но компенсациите трябва да са обвързани с инвестиции в енергийна ефективоност, а да не се дават на калпак", заяви Владислав Панев от ДБ.
До утре, преди да влезе за обсъждане удължаването на компенсациите за тока в пленарна зала, Министерството на енергетиката трябва да представи разчети какви средства се очаква да бъдат събрани от производителите на ток - държавни и частни, за да се финансира новият таван на подпомагане. "Събираните сега средства едва стигат за сегашните компенсации. Правим авансови вноски, за да осигурим тези средства", заяви министър Росен Христов.
Единствено от "Български възход" се противопоставиха на по-големите компенсации за небитовите потребители на електроенергия. "Това още от същото. Спрете! Този подход не работи - нито инфлацията спадна, тя вече достигна 20%, нито стимулираме някой да пести енергия", заяви депутат от "Български възход". От партията на Стефан Янев посочиха, че трябва да се въведат нови, финансови критерии за подпомагане и гаранции, че парите, които се събират от свръхпечалбите в енергетиката отиват действително в крайните потребители.
