Индексация на инфраструктурните договори и нови компенсации за небитовите потребители на ток гласуваха депутатите с бюджета за 2024 г. След тридневни обсъждания народните представители най-после приеха всички текстове на бюджета.
В преходните и заключителните бяха одобрени промени в няколко други закона.
Спор предизвикаха промени в Закона за обществените поръчки, с които се допуска договорите по инфраструктурните проекти да може да бъдат индексирани с до 50% заради увеличение на цените на строителните материали.
От "Демократична България" се противопоставиха индексация на договори да има и през 2024 г. и се въздържаха при гласуването. "Не е налице причина за индексация, последните шест месеца се наблюдава дефлация на строителните материали. Държавата не трябва да носи риска на частни субекти. Договореностите са между възложител и изпълнител", каза Йордан Иванов от ДБ.
Той обяви, че в МРРБ има заявени за индексация договори за 1.026 млрд. лв., но ведомството няма пари да ги уважи. "Как ще се избира на кой да се направи индексация, и на кой не? Не трябва да стои въпросът някой министър сам да решава на кого да плати, закото така се отваря врата за корупция", посочи Иванов. И подчерта, че наред с обществените поръчки се допуска индексация и на порочните инхаус договори като тези, сключени за изграждането на магистрала "Хемус".
Иванов обяви, че ПП-ДБ в началото на 2024 г. ще внесат законови промени, които да прекратят индексациите.
Бившият министър на регионалното развитие Николай Нанков, сега депутат от ГЕРБ, обясни, че с тези промени се уреждат стари отношения, за които са възникнали трудности от непреодолими сили като ковид и войната в Украйна. Освен това се дава възможност да се поправят стари "каши", направени от предишни редовни и служебни правителства, каза Нанков.
Румен Гечев от БСП поиска изрично да е записано, че индексацията ще се прави според инфлацията на НСИ, а не при "съществено увеличение на цените на основни стоки, материали и услуги". "Пак подписваме празни чекове, без да знаем каква методика ще направи МС", каза Гечев.
Друг спорен момент бе около отчисленията от печалбата, които и догодина ще правят енергийните дружества към фонд "Сигурност на електроенергийната система". Производителите и търговците на електроенергия ще продължат да правят целеви вноски във фонда, които ще бъдат определяни от Министерски съвет.
В закона няма изрични текстове, че с тези вноски ще се покриват отново разходите на бизнеса при повишение на цените на електроенергията, но от изказване на финансовия министър стана ясно, че тази практика ще продължи при повишение на цените на свободния пазар над 200 лв. на мегаватчас.
По предложение на Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски бе гласувано, че част от небитовите потребители като детски градини и ясли, училища, читалища, храмове и манастири на практика ще плащат тока през 2024 г. по регулираните цени за домакинствата. Разходи над тези цени, ще бъдат компенсирани от фонда СЕС.
От "Възраждане" се обявиха против компенсации за тока на големите предприятия. Според партия подпомагане трябва да има само за дребния бизнес. "Министерството на финансите иска да прибере парите от фонд СЕС. Тази година енергийните вноски към него са за 800 млн. лв. Те трябва да останат във фонда като буфер за бъдещи ръстове на цените", призоваха от "Възраждане".
От "Демократична България" се противопоставиха на събирането на вноски от енергийните дружества да продължи и през 2024 г. "Ценовите тавани бяха определени, когато цените на тока експлоадираха. Пазарът се нормализира, не бива да изкривяване свободната конкуренция", каза Владислав Панев. Той обясни, че се ограничават инвестициите в нови мощности и в съхраняване на енергия. "Ако МС определя ценови тавани икономическият стимул за съхраняване на енергия изчезва и губим стотици милиони левове от инвестиции в тази област", каза Панев.
Разпоредбата обаче получи подкрепа. След гласуването Асен Василев благодари и заяви, че ако този текст беше отпаднала, догодина всички български фирми щяха да плащат индустриален ток над 200 лв. "Тогава инфлацията щеше да скочи и това да застраши членството ни в еврозоната", каза Василев.
От три години насам това първият бюджет, който е приет навреме, т.е. преди началото на годината, за която се отнася, обяви финансовият министър след приемането на всички законови текстове. Василев отново подчерта, че е Бюджет 2024 е реалистичен, но няма да е лесно изпълним. Това е бюджет, който подкрепя доходите, каза Василев. Той похвали и напълно прозрачната разходна част, където в рекордната капиталова програма от близо 10 млрд. лв. всеки разход е разписан на отделен ред.
Председателят на бюджетната комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев обяви бюджета за 2024 г. като първия за целия преход със 100% програмно бюджетиране, а капиталовата програма вече няма да е буфер, а двигател на икономическия растеж. "Това е исторически бюджет, особено, ако успее да се осъществи", каза още Цонев.
