274 фирми от ВЕИ сектора са в протестна готовност, защото заради държавни решения са на ръба на фалита. Те търпят щети от 2015 г. насам, но никой не предприема мерки, за да ги компенсира. В резултат около 1800 души са заплашени да останат без работа, става ясно от съобщение на Съюза на европейските производители на зелена енергия.
Казусът е отпреди близо 5 г., когато изкупните цени на тока от ВЕИ централите със средна мощност от 50-60 киловата, изградени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), бяха намалени с промени в Закона за енергетиката по т.нар. "схеми за подпомагане". Заради т.нар. двойно финансиране - изкупна цена и финансиране от ЕС, през 2015 г. ЕК отказа да признае плащания за общо 28 млн. евро. Още тогава обаче собственици на централите заявиха, че със заявлението за ползване на евросредствата са декларирали, че токът им ще се изкупува на преференциални цени и това било записано и в договорите им с ЕРП-тата. Наясно с това били и от фонд "Земеделие". Сега темата отново е на дневен ред заради поредните редакции на Закона за енергетиката. Малките централи смятат, че моментът е удачен, за да може проблемът им да бъде решен.
До орязването на преференциалните цени се стигна след приемането на параграф 18 в Закона за енергетиката. От сдружението изтъкват, че в него е записано, че от високи цени се лишават ВЕИ-тата по т.нар. "схеми за подпомагане". Председателят на съюза Павлина Трифонова обясни, че всъщност става въпрос за проекти по фонд "Козлодуй", програма "Конкурентоспособност", програма "Енергийна ефективност" на Европейската инвестиционна банка и др. Оказало се обаче, че ВЕИ-тата, изградени по тях, продължават да получават високи цени, а редуцирането на цените е засегнало само 274 малки централи, изградени по ПРСР.
"По-големи ВЕИ-та от нашите получават преференциалните си цени, а ние бяхме орязани. Разликата е, че финансирането на зелени централи по ПРСР не се води "схема за подпомагане", а е "мярка" от земеделската програма и разликата е огромна", заяви Трифонова пред в. "Сега". По думите й заради тази "грешка" на енергийния регулатор, който е редуцирал цените, 48 малки ВЕИ-та вече са спрели работа. През годините имало дори и случаи на хора, които са изгубили жилищата си, за да обезпечат изпълнението на проекта си.
Още с приемането на промените от засегнатите, предимно семейни фирми заявиха, че не са били предупредени и в договорите им не е записано обезщетение или друг вид защита при евентуална едностранна промяна на цените. Част от условията по договорите предвиждали малките централи да бъдат изградени в най-бедните райони на страната, а собствениците да поддържат за пет години поне две работни места с минимална заплата от 800 лв. "Мярката не е за изграждане на ВЕИ-та, а за изграждане на нови работни места", коментира Трифонова.
От сдружението настояват парламентарната подкомисия за наблюдение на КЕВР да сезира Комисията за защита на конкуренцията и да застави регулатора да каже защо е орязала цените на малките ВЕИ централи. Зелените централи десетки пъти са търсили за среща председателя на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев, който вчера подаде оставка от НС, но без резултат. Именно той бе инициаторът на поправката, с която са орязани цените на малките централи. Изпратили са и серия от писма до всички свързани с проблема институции. От енергийния регулатор обясниха, че спазват разпоредбите на Закона за енергетиката. Вчера Делян Добрев не бе открит за коментар.
РЕФОРМА
От близо година зелените централи над 4 мегавата продават тока си на енергийната борса. Целта е да бъдат осигурени по-големи количества електроенергия и цената, по която фирмите купуват ток, да се стабилизира. В същото време тези ВЕИ-та получават т.нар. премии - държавният фонд "Сигурност" поема разликата, ако на борсата е постигната цена, по-ниска от записаната в договорите им за задължително изкупуване. С предлаганите сега промени в енергийния закон скоро това ще важи и за централи с мощност между 1 мегават и 4 мегавата. От 1 юли и те излизат на борсата.
