Правителството реши "Български пощи" да разпространява вестниците на територията на цяла България за срок от 10 години, съобщи пресслужбата на кабинета. Точката не бе включена в предварително обявения дневен ред на заседанието на Министерския съвет.
Съобщението от МС е придружено с пояснение, че "мярката е насочена към насърчаване на плурализма на печата и на свободата на словото. Възлагането на услугата по никакъв начин не възпрепятства конкуренцията и не отнема възможността всеки стопански субект да се договаря свободно с издателите или крайни пунктове за разпространение". За въпросното "насърчаване на плурализма" ще платят данъкоплатците - правителството е одобрило допълнителни разходи за "Български пощи". В прессъобщението сумата, която е осигурена от бюджета, не се посочва. По-рано обаче министърът на съобщенията Росен Желязков говореше за милиони левове.
От МС обясняват още, че държавното пощенско предприятие гарантира "равнопоставеност и достъпност при ценообразуването за всички участници - под формата на отстъпка от корична цена. Отстъпките са следните: за издатели - 25%; за търговци на едро - 35%; за търговци на дребно - 15%; за доставка на абонамент - 30% от каталожната цена на съответното издание.
КОЙ ЩЕ РАЗПРОСТРАНЯВА
Междувременно "Български пощи" пусна обществена поръчка, с която търси подизпълнител за поверената му от правителството задача (http://www.aop.bg/ng/form.php?class=F05_2014&id=963041&mode=view ). Стойността на поръчката, обявена в началото на март, е 60 милиона лева за 4 години.
Работата на практика включва превъзлагане на всички дейности, които уж трябва да се вършат от държавноот предприятие: планиране на разпространението и продажбите, получаване от печатниците и подготовката за експедиция до складовете, разпространение до пунктовете за крайно разпространение, връщане на нереализираната продукция на издателите, администриране на продажбите и финансовите постъпления, се казва в заданието на обществената поръчка. Срокът за подаването на оферти за участие бе 13 април.
Това събуди подозрения, че властта у нас се готви да създаде нов частен монопол в дистрибуцията на печатни издания, след като доскоро на този пазар съществуваше друг. В края на февруари затвориха будките "Лафка", а след това дейността си спря и най-големият разпространител на периодичен печат у нас - "Национална дистрибуция". И двете фирми са свързани с депутата-издател Делян Пеевски. Стопирането дойде в резултат от затварянето на хазартната игра "Националната лотария" на Васил Божков. Талоните й се оказаха печелившето перо за "Лафка", без които се обезсмисли съществуването на веригата. Намеси се държавата, която след изтеглянего на двете фирми обяви тяхното заместване с "Български пощи".
Въпреки че премиерът Борисов говори за одържавяване на дейността още от октомври м.г., след 1 март стана ясно, че управляващите нямат идея или не искат да кажат колко ще струват на данъкоплатците досегашните експерименти на разпространителския пазар и създаването на него на частен монопол с мълчаливото, но активно съдействие от страна на държавата. Министърът на транспорта Росен Желязков отказа преди дни да съобщи колко ще струва прехвърлянето на дейностите към "Български пощи". Единственото, което той призна, е, че досега е имало частен монопол в разпространението на печатните медии. Факт, който през годините Комисията за защита на конкуренцията три пъти не пожела да установи.
В конкурса на "Български пощи" се включи само един кандидат - "ВИП секюрити". Това е фирма, която има действащ договор с държавните пощи за превоз на инкасото и доставка на пратки, като по него се плаща на изминати километри, а пощите задават маршрутите.
КОЛКО СТРУВА
Преди месеци правителството твърдеше, че са правени анализи и калкулации за ангажимента на "Български пощи" да стане ключов дистрибутор на вестници. От думите на министър Желязков на 4 март стана ясно, че държавата поема губеща дейност, от която частната "Национална дистрибуция" е решила да се откаже, и че "Български пощи" ще бъде единствен национален играч в разпространението на вестници. От обществената поръчка обаче се разбира, че всъщност държавата ще се опита да даде тази роля на нов частен субект, на когото ще гарантира достатъчно солидно финансиране.
Сътресенията в сектора дойдоха, след като години наред държавата наблюдаваше "окрупняването" на бизнеса с дистрибуцията на вестниците, гибелта на десетки фирми разпространители, изчезването на огромен брой печатни издания и убиването на конкуренцията на вестникарския пазар. Резултатът е 111-о място на България по медийна свобода.
