Идеята за създаване на нова държавна фирма, която да търгува с хранителни продукти в бази на пощите, трудно ще бъде реализирана, въпреки че бе одобрена от Народното събрание при гласуването на бюджет 2025 г. Създаването на фирма под шапката на земеделското министерство и осигурянето на 10 млн. лв. за капитал на дружеството е най-малкият проблем - решението се сблъсква с куп законови ограничения и звучи юридически абсурдно. Докато дружеството се мъчи да изпълни замисъла обаче със сигурност ще харчи пари за режийни и заплати.
Това показа проверка на “Сега” на база действащата нормативна уредба в областта на търговията с хранителни продукти.
Идеята е магазините да бъдат открити в пощенските станции по места и да търгуват с хранителни и други продукти, предимно от български производители. Максималната надценка в тези държавни магазини се предвижда да е до 10%. Идеята бе гласувана скоростно, като не станаха известни никакви други детайли по нея освен стартовият капитал на дружеството и принципала му - земеделското министерство.
Така в момента остава мистерия дали се предвижда новите държавни магазини да бъдат разкрити във всички пощенски станции или ще става някакъв подбор. Според последния доклад на пощите - за календарната 2023-а година, пощенските станции у нас са 2971. От тях 631 са градски, а останалите 2340 - в селата. От селските станции 267 са в села с население под 150 души. Според запознати състоянието на много от тези станции е много амортизирано, като има пощенски станции, разположени и във фургони. Има и много малки станции.
По-голям проблем от старите и малки помещения е в съвместяването на двете дейности. Законът за храните изисква задължителна регистрация на всеки търговски обект за хранителни продукти. Изрично изискване е обектите да отговарят на конкретни хигиенни изисквания. Сред изискванията са магазините да разполагат със зони за съхранение и продажба, които да предотвратяват кръстосано замърсяване. При смесените магазини задължително се изисква обособяване на отделни зони за хранителните и нехранителните стоки.
Освен невъзможността да се спазят тези изисквания в много от станциите, възниква и въпросът кой трябва да ги спази - държавната фирма “Български пощи”, която е към транспортното министерство, или новата държавна фирма, която ще е към земеделското министерство, коментират експерти. Кой ще трябва да регистрира обекта по закона за храните и кой ще носи отговорност, в момента не е ясно.
По сходен начин стои и въпросът с ползването на помещенията. В момента станциите са собственост на търговско дружество и би следвало да се водят частна държавна собственост. Тя се отдава под наем след провеждане на търг. Не е ясно на какъв принцип ще бъде уредено ползването на станциите между новата фирма и пощите - наем или някаква форма на безвъзмездно сътрудничество.
И в момента пощите доставят на населението стоки извън непосредствената пощенска услуга, като имат договори с конкретни фирми. Има договори за продажба на картички, на книги, на апарати за кръвно, на сортови семена, на възглавници и завивки и др., става ясно от доклада на дружеството. Процентът, който влиза в дружеството по тези договори, е от 35% до 50 % от стойността на продажбите. Нито една от споменатите стоки не е храни, а процентът от продажбите, който се отчислява, е сериозен на фона на претенцията храните да са евтини и с малка надценка.
Изобщо не е ясно и как и дали служителите в пощите ще искат паралелно с обичайните услуги да продават и храни и кой ще им плаща - новата държавна фирма или работодателят им. В “Български пощи” през 2023 г. са работили 7 646 души - с 873 по-малко от 2022-а година. Не е изобщо ясно как ще бъде организирана втората ключова дейност около новото предприятие - изкупуването на продукция и доставката по места.
ИДЕИ
На пощите тези години им върви на идеи, които се провалят. Така през 2023-а година се провали замисленият амбиционен проект по ПВУ на стойност 101 млн. лв. за въвеждане на нови услуги, включително телемедицина. Оказа се, че дружеството изобщо не е било допустимо да бъде включено с проект по ПВУ, защото се води фирма в затруднено положение и няма право да получава финансиране без план за преструктуриране. След провала на реформите бе взето решение те да продължат като национална политика, включително чрез разширяване на броя административни услуги, предоставяни от пощите, като не е известно дали плановете са успешно завършени.
