Енергийните планове на България са хаотични, числата са разбъркани, а източниците на финансиране - неясни. Страната не казва точно как ще успее да се пребори с енергийната бедност, как ще направи по-чист въздуха, използвайки за отопление или охлаждане чисти енергии. В същото време газовите планове изостават, а разнообразяването на източниците все още е в бъдеще време.

Това се разбира от доклада на ЕК за това доколко българският проект на национален план "Енергетика и климат" до 2030 година, оповестен през миналата седмица, е адекватен, оповестен през миналата седмица. Той е важен, защото на тази база ще бъде обновена и Енергийната стратегия на България до 2050 г.  До голяма степен именно тя ще предопредели как ще се развива страната ни в идните десетилетия. Брюксел изтъква, че трябва да преминем към пазарни, а не регулирани цени на тока - критика, отправяна многократно през годините и от Световната банка.

Колко точно ще струва изпълнението на всички тези планове, все още не е ясно, но неофициалните сметки показват, че става въпрос за милиарди левове, за които не се знае откъде точно ще дойдат. За пример - само за газовия хъб "Балкан" и за прилежащата му инфраструктура ще бъдат нужни около 2.2 млрд. лв.

Брюксел очаква от правителството да коригира плана си до края на годината. От ресорното министерство досега не са коментирали критиките на ЕК. В същото време в парламента спешно бе внесен проект за промяна в Закона за енергетиката, с който да се либерализира газовият пазар и да се създаде платформа за търговия по подобие на силно критикуваната борса за ток. Миналия петък проектът бе разгледан от ресорната комисия, а премиерът Бойко Борисов побърза да се похвали, че това е нов етап в развитието на газовия хъб. 

В доклада от Брюксел се казва, че целите на страната ни са лишени от амбиция. България е заложила по-нисък дял на зелената енергия, макар Европа отдавна да се стреми към по-чисти източници на енергия, включително и природен газ. Неамбициозните цели на България дори не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения, а разпиляно са нахвърляни възможности за еврофинансиране, при това само до края на 2020 г.

Комисията иска да знае и как всички тези мерки ще се отразят на цените на тока, на гражданите и на бизнеса, особено там, където се използват въглища или се наблюдава повишено замърсяване на въздуха. Иска се и ясна социална политика за подпомагане на енергийно бедните, които ще бъдат сред най-засегнатите от новия екоподход.

Сметките показват, че за да може България да отчете пред ЕК, че е постигнала целите си за енергийна ефективност, ще са нужни милиарди. Държавата е прехвърлила изпълнението на мерките към големите енергоразпределители - ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", "Топлофикация -София" и др. Почти 100 компании трябва да намалят енергийното потребление при милиони крайни потребители, като инвестират в енергоефективни проекти, правят вноски в специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания. В зависимост от избрания метод разходите само за 2017 и 2018 г. могат да стигнат до 1 милиард лева, показват сметки на в. "Капитал". Тъй като не е предвидена възможност за компенсиране на тези разходи, дружествата ще си ги търсят през по-високи сметки за потребителите.

От ЕК са недоволни, че България залага едва 25% дял на ВЕИ в общото потребление на страната до 2030 г. Експертите изтъкват, че това е под предвидените 27% зелен ток в Парижкото споразумение за климата, а общото ниво в ЕС е 32%. Критикува се и това, че България не казва точно как ще постигне целите си за зелена енергия в отоплението и охлаждането. Не е отчетен адекватно и ефектът на транспорта върху замърсяването на въздуха.

След бума на перки и солари от преди десетина година сега желанието за инвестиции в подобни проекти не е голямо. Донякъде причината за това е, че ВЕИ-тата постепенно бяха изведени на борсовия пазар и с тях вече не се работи по дългосрочни договори за изкупуване на ток.

ДИВЕРСИФИКАЦИЯ

Докладът на Европейската комисия се спира и върху необходимостта от по-надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на природен газ, което се спряга като приоритет на кабинета. Същото важи и за ядреното гориво. Страната продължава да е напълно зависима от един руски газов доставчик, независимо от посочените проекти за газови връзки със съседните държави, както и от един снабдител на свежо ядрено гориво. Затова ЕК иска конкретни стъпки за ускоряване на газовата диверсификация и ясно прилагане на стратегия за дългосрочните доставки на ядрено гориво.