Още през 2012 г. с намаляването на данък добавена стойност за туристическите пакети от 20 на 9% държавата загуби своя данъчен неутралитет и подхрани исканията на различни сектори за понижаване на ДДС. А сега пандемията се оказа особено добър момент за успешен пазарлък и още няколко сфери получиха 9-проценет ДДС - ресторанти и фитнеси, книги и бебешки стоки, хотели. Естествено, след разширяването на изключенията, веднага последваха искания на нови. В края на октомври премиерът обеща по-ниско ДДС и за доставката на храна от ресторантите за вкъщи. Това коментира Зорница Славова в новия брой на бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ), като припомня, че тя и колегите й от института многократно са критикували избирателното намаляване на ДДС до значително изкривяване на пазара и че няма сериозни икономически аргументи за понижение на ставката само за някои стоки и услуги (например тук, тук и тук).
Сегашният курс на управрляващите обаче е без прецедент - за първи път намаляването на ДДС е насочено към конкретен сектор и към фирмите в него, а не към потребителите, коментира Славова в статията си. Факт е, че обикновено по-ниският ДДС се промотира като мярка за проевтиняване на дадена стока или услуга, но сега ресторантьорите не скриха, че ще използват преференцията, за да подкрепят собствените си доходи, някои от тях дори вдигнаха цените.
Решението да се намали ДДС за доставките на храна за вкъщи не за всички, а само за ресторантите, създаде основателни брожения. Търговските вериги за хранителни стоки настояха за намаляване на ДДС и за храните от топлите витрини в супермаркетите. "Би трябвало да се уважи това искане и фокусът да е насочен към потребителите на конкретната стока или услуга, а не към ресторантите. Само че правителството очевидно иска да подпомогне точно ресторантите и използва намаляването на ДДС за някои сектори като антикризисна мярка. Това ще доведе до още по-сериозни негативи за икономиката – изкривяване на стимулите, неясни ефекти, сложност за администриране, създаване на предпоставки за заобикаляне на закона и данъчни измами и предизвикване на чувството на несправедливост и несигурност на пазара", коментира Славова. Тя посочва, че положителното в случая е, че все пак управляващите признават, че намаленият ДДС за някои стоки и услуги не води толкова до намаляване на цените за потребителите, колкото до увеличаване на маржа на печалбата за търговците.
В период, в който икономическият растеж, повишаването на заетостта и привличането на инвестиции са от ключово значение, по-добрият вариант би бил обща по-ниска единна ставка за цялата икономика, препоръчват експертите на ИПИ.
В БЪДЕЩЕ
В бюджета за 2021 г. виждаме, че намалението се отнася само за 2021 г., след което допускането е, че ставките отново ще бъдат 20% - колкото и за останалите стоки и услуги. Според бюджетната прогноза по-ниските ставки за ДДС ще доведат до намаление на приходите от косвени данъци през 2021 година. Очаква се те на нараснат с 4,4% вместо с 5,7% без диференциация.
