БНБ категорично се противопоставя на идеята за данъчно облагане на свръхпечалбите на банките. Такава позиция изрази управителят на банката Димитър Радев в интервю пред БНТ. Той очаква в понеделник министерството на финансите да обяви алтернативно решение за балансиране на държавния бюджет, което да не посяга върху финансовите институции.
Радев разкритикува предложените от финансовото министерство мерки за овладяване на бюджетния дефицит. Според него липсват мерки за овладяване на увеличаването на разходите, което е основният проблем на бюджета.
От приходните мерки той коментира единствено предложението за еднократен данък върху свръхпечалбите на банките. Това беше една от идеите, които лансира финансовият министър Людмила Петкова, за да допълни приходите в бюджета за 2025 г. Радев, който говореше в интервюто си за "свръхоблагане на банките", смята, че това би имало "много сериозни отрицателни последици за икономическата активност и финансовата стабилност".
По неговото обяснение икономическият растеж на България се дължи на евтиния и достъпен кредит. "Свръхоблагането на банките ще има като непосредствен ефект оскъпяването и ограничаването на кредитите, а това ще затормози много сериозно икономическата активност, от което ще загубят всички – банките и домакинствата, и бюджетът", счита управителят на БНБ. Той вярва, че това не само няма да запълни дупката в бюджета, но и ще я направи още по-дълбока. Същите аргументи използват и частните банкери, които възразяват на идеята.
Нещо повече – той смята, че основният пострадал от данъчната мярка ще са обикновените потребители, тъй като ще се оскъпят техните ипотечни кредити. Според него всъщност това ще бъде не данък върху банките, а върху кредитополучателите.
Търговските банки у нас редовно отчитат рекордни печалби. За 2023 г. те възлизаха на 3.4 млрд. лв. Очаква се и тази година да надхвърлят 3 милиарда. Две от трите най-големи банки изнесоха по-голямата част от печалбата си в Италия и Унгария, където са техните собственици.
Радев избегна да коментира щекотливия въпрос за непрекъснато растящите банкови такси за потребителите. Вместо това заяви, че облагането на свръхпечалбите им "означава изземване на един значителен ресурс от банките, което не означава нищо друго, освен декапитализиране на банковия сектор".
Гуверньорът на БНБ похвали търговките банки, като ги обяви за "основен, ако не и единствен стълб на финансовата стабилност“. "Опитите да се клати този стълб са опасни и безотговорни. Не трябва по никакъв начин да се допусне трансформиране на фискалната криза във финансова криза", предупредително каза Радев.
Той съобщи, че се водят разговори между асоциацията на банките и финансовото министерство, с участието на БНБ, за да се намери различно решение. Такова Радев очаква да се обяви в понеделник. Управителят на БНБ пестеливо каза, че това решение ще "защити по максимален начин интереса на бюджета, без да се допуска това да блокира икономическата активност и да се нанесат поражения върху финансовата стабилност".
КРЕДИТИ
По важната тема за охлаждането на кредитната експанзия, от думите на Радев се разбра, че засега БНБ няма да предприе нищо различно. Той обясни, че централната банка гледа на въпроса "в широкия контекст". Активирани са всички инструменти, с които БНБ разполага, и сега ги калибрира, както Радев се изрази, за да постигне две цели – да контролира риска в банковата система и да не блокира икономическата активност.
"Ако тръгнем с много сериозни рестрикции, спокойно можем да стагнираме и дори да изпратим икономиката в рецесия", смята управителят на БНБ. За него въведените досега мерки са достатъчно строги и банката ще реагира, ако има нужда.
