Правителството ще прави ново ведомство - Агенция за публичните предприятия и инвестициите (АППИ). Това предвижда проект на закон за публичните предприятия. Новата структура ще обедини две съществуващи агенции - за приватизацията и за инвестициите. АППИ ще координира държавната политика по отношение на публичните фирми и ще наблюдава и докладва за нейното изпълнение на министрите, гласи проектът.
Кабинетът пристъпва към тази реформа под външен натиск, а не защото най-после е осъзнал, че при липсата на раздържавяване няма смисъл данъкоплатците да издържат цяла агенция за приватизация. Всъщност проектозаконът се появява, защото по-доброто управление на държавните предприятия е едно от условията, поставени миналия август за допускане на България в "чакалнята" на еврозоната. Това е посочено и в мотивите на МС. Дали от бързане да придвижи закона, за да покаже напредък пред европейските партньори, или по друга причина, правителството е пропуснало да приложи оценка на въздействието от предлаганите промени.
Според проекта АППИ ще се занимава с приватизация, с управление на държавните дружества, с издаване на сертификати за инвеститори, а също и с концесиите и индустриалните зони. С други думи, мегаагенцията доста ще дублира функциите на Министерството на икономиката, чието съществуване става все по-неясно и безсмислено.
Мегаагенцията ще е подчинена на премиера или на негов заместник. Тя трябва да изготви политика за управление на държавните фирми, която да осъвременява на всеки 4 години.
Списъкът "забранено за приватизация", в който през годините бяха вкарани десетки предприятия като БДЖ, ВМЗ-Сопот, ВиК дружества, пристанища, летища и др., ще бъде премахнат. За всяко конкретно предприятие, в което държавата има 50 или повече процента, решение за приватизация ще се взема от Народното събрание. За продажба на обособени части от такива фирми думата ще има Министерският съвет. Когато става въпрос за отделни активи на държавни болници, ще се произнася АППИ. Отново агенцията ще решава, ако става дума за продан на имот от държавно дружество с данъчна оценка над 10 000 лв.
АППИ ще запази досегашния управленски формат на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - директор, изпълнителен и надзорен съвет. Единственото изискване към изпълнителния директор на агенцията е да е висшист с магистърска степен, което означава, че може да е лекар, строителен инженер или актьор например.
Проектът не казва как ще се назначават членовете на директорските и надзорните съвети на държавните фирми. Не се споменават конкурси, само се посочва, че ще бъде изготвена методика за селекцията на подходящи кадри. Изрично е записано обаче, че министри, зам.-министри, депутати, кметове, областни управители, шефове на агенции нямат място в органите за управление и контрол. Забраната ще важи и за членовете на политическите кабинети на министрите - началник-кабинети, пресаташета, секретарки и др.
Проектът като цяло изглежда схематичен и недовършен. Вече се появиха и първи критики. "Новият закон няма да реши проблема с постоянното замитане на огромните загуби на някои държавни предприятия", опасява се Петър Ганев от Института за пазарна икономика. "Дали се покриват загуби в ТЕЦ „Марица-изток 2” чрез постоянно наливане на пари от БЕХ, или се ползва авансовото плащане от концесията на летище София за „спасяването” на БДЖ, в крайна сметка платците на тези загуби са данъкоплатци и потребители. Задължително е новата агенция не просто да работи за по-доброто управление на държавните компании, но и да преразгледа икономическата обосновка зад всички държавни компании и да бъде активна в търсенето на възможности за навлизането на частни капитали във все още доминираните от държавата сектори", коментира икономистът.
КЛИШЕ
Публичните предприятия се създават и управляват, когато се налага: да се елиминират съществуващи пазарни дефекти; да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие; да се управлява стратегическо за държавата имущество.
