Медия без
политическа реклама

Пандемията е увеличила плащанията с кредитни карти за храни и бензин

Въпреки високите такси 23% от потребителите теглят с тях пари в брой

30 Септ. 2020МИЛА КИСЬОВА
Илияна Кирилова

От началото на COVID-пандемията използването на кредитни карти за плащане на стоки и услуги през ПОС-терминали е нараснало с 3%, а за онлайн-пазаруване - с 5%. Това показва проучване на БНП Париба Лични финанси.

Основно хората са пазарували с кредитни карти хранителни стоки или са зареждали с бензин автомобилите си. Именно от хранителни магазини и от бензиностанции са 52% от транзакциите през първата половина на годината. При тези разплащания средната сума е 47 лв., което е близо до нивата отпреди кризата - 48 лв.

По време на пандемията значително са намалели покупките с кредитни карти на облекла, козметика, бяла и черна техника, ИТ продукти и развлекателни услуги. 

Въпреки солените банкови такси около 23% от транзакциите с кредитни карти са били за теглене на пари в брой от банкомати през тази година. Около 145 лв. е средната теглена сума, като минимум 2% върху нея се начислява като такса. "В сравнение със страните от Западна Европа делът на тези транзакции остава много висок, въпреки че през последните години намалява - там използването на кредитни карти за теглене на пари в брой е под 10%", посочиха от БНР Париба Лични финанси. 

В по-малка степен българите използват кредитни карти при покупка на стоки на изплащане - около 5.7%. Средната сума на теглените по този начин заеми е 780 лв., които се връщат на равни вноски при лихви от 18% нагоре. Кредитите с кредитни карти обаче са предпочитани заради кратката процедура на издаване в сравнение с обикновените потребителски кредити, отпускани от банките.

С кредитни карти се правят и преводи на суми към банкови сметки, но към тази услуга прибягват все още малък процент от клиентите - малко над 1%. Средната сума при тези транзакции е около 700 лв. 

За разлика от банковото кредитиране, където лихвите на потребителските заеми постоянно падат през последните години, при кредитните карти те държат постоянни нива. В зависимост от рисковия профил на клиента лихвите варират от 18 до над 30%, като по закон не може да надхвърлят 50% от заема. Към лихвата обаче трябва да се прибави и месечната такса за обслужване на сметката по кредитната карта, която е в порядъка на 5-6 лв. месечно.

"41% от нашите клиенти изплащат задълженията си без лихва", посочват от БНП Париба Лични финанси. Това е възможно, тъй като голяма част от издателите на кредитни карти дават гратисни периоди, през които не се начислява лихва. При някои банки този гратисен период достига до 60 дни, като все повече потребители се съобразяват с него и бързат да се разплатят навреме. 

Българинът използва кредитната си карта средно 2 пъти месечно, като най-активни са хората в София, Пловдив и Варна. "Очакванията са този финансов инструмент да става все по-важен, като се има предвид, че хората предпочитат да пазаруват безконтактно и дистанционно в условията на COVID-пандемия. С него може да се пазарува в цял свят и има предимството на дългия гратисен период", заяви Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични финанси в България.