За много потребители в България звучи като някаква технологична новост възможността природният газ да се използва за охлаждане. Но по света това е вече възприета практика с безспорни предимства пред други технологии. В развитите държави над 30 години се прилагат методи, които предлагат много високи показатели като енергийна ефективност и екологичен ефект.

От обикновен климатик към термопомпи

Когато се заговори за охлаждане, обикновено хората се сещат за „климатика“. Климатикът за нашият дом е малък, локален - най-често за всяка стая поотделно, и използва електрическа енергия като енергоносител. Всяка сграда има електрическо захранване и това я прави готова за инсталиране на такива съоръжения.
В обществено-административните сгради ситуацията е подобна, но в по-големите обекти не всичко е технологично просто.

Повечето сгради нямат достатъчно електрическа инсталирана мощност и се правят доста компромиси с реално необходимата мощност за отопление и охлаждане. Тези проблеми най-често се проявяват през лятото, когато всички помещения се охлаждат, а електрическата енергия не е достатъчна. За да се подобри електропреносната инфраструктура, са необходими големи инвестиции, което ще доведе и до оскъпяване на енергоносителя.
Така се е появила нуждата от алтернатива на електропреносната инфраструктура за нуждите на климатизацията. Бурното развитие на индустрията в Япония е довело до „вакуум“ в електропреносната мрежа. Необходим е бил друг източник на енергия за осигуряване на охлаждане, отопление и топла  вода, за да може съществуващата електрическа инфраструктура да покрие „задължителните“ мощности на една сграда: осветление, наблюдение, компютри, сигнализация, автоматизация, производство – всички консуматори, които така или иначе не могат да използват друга енергия освен електрическата.
От друга страна, газопреносната мрежа може да достави лесно и бързо огромни мощности дори и в центъра на най-големите мегаполиси. Именно в тази посока са насочили научните си търсения японските инженери.
 

Охлаждането, обяснено за всички

Охлаждането е процес на „избутване“ на топлината в околната среда чрез компресори за хладилен агент. Тези компресори използват механична енергия (въртящ момент), а не пряко електрическа енергия. Това въртене често се създава чрез електроенергия, но може да се създаде и чрез двигател, който използва бензин, дизел, биодизел, пропан-бутан, сметищен газ, водород, други газове или течности, и разбира се най-естествения
източник – природният газ.
Природният газ е лесен за добив, евтин за транспорт, с възможност за съхранение за дълъг период от време в големи количества. Именно затова още в началото на 80-те години правителството на Япония е поискало от водещи компании решение за климатизация, базирано на енергоизточник природен газ. Основните причини са били
свързани с електропреносната система: прекъсвания, претоварване и небалансиран режим.

Така тази технология има повече от 40-годишна история. Тя се използва във всички климатици за леки автомобили, както и в голяма част от хладилните камиони за пренос на храни. Лесно може да се зареди резервоарът на „агрегата“ на камиона и да се осигури независимо охлаждане на храната във всяка точка по света.
България и в тази сфера е в ролята на догонващия. В началото на 21-ви век има няколко презентации за газови термопомпи като начин на работа и възможни приложения. Този тип технология е известен още през 50-те и 60-те години на миналия век и е описан в Енциклопедия на газовата промишленост.
В началото у нас нещата се представят без конкретен интерес към практическо приложение, по-скоро като екзотика: „Вижте какво са сътворили японците!“. Но практиката показва, че и в България се появява интерес към тази технология.

В бита и не само

В бита най-често се срещат климатизатори от типа „split”, моноблок и т.н., използващи електрическа енергия. С термопомпи с газов двигател за битови консуматори са изградени няколко инсталации в Пловдив, Шумен и София. Това са частни еднофамилни къщи с прилежащи дворни места. Дори и по-малките газови термопомпи
имат нужда от място за монтаж на терен или покрив (тераса), т.е. препоръчително е да се инсталират само за по-големи самостоятелни жилища.
Същите системи за климатизация, но в по-големи размери, се реализират и за обществено-административния сектор. Тук има възможност газовата термопомпа да бъде съоръжение като централизиран източник на отопление и охлаждане, да оптимизира инсталациите, фасадите, електрическата мрежа в сградата и т.н. Най-голямото преимущество е това, че с природен газ се произвежда необходимата енергия „на място“, без огромните загуби при преноса в електрическите мрежи.

Екологичният ефект

Използването на природен газ не само за отопление, но и за охлаждане допринася за постигане на още по-силен екологичен ефект. Целта е да намалим „отпадъка“, който генерираме с нашата дейност.
Погледнато локално, електрическите термопомпи нямат отпадни емисии, но в по-глобален мащаб електрическата енергия се произвежда от някакъв друг енергоносител. Ако се изгарят въглища, за да получите електрическа енергия, вашата система за отопление и охлаждане не е „зелена“.

Дори и чистата енергия, произведена от слънце, вятър и вода, при преноса си води до 60% загуби. Това може да се избегне само с консумация на енергоносител на място, т.е. с природен газ. Ако инсталирате дори само една газова термопомпа за офиса или производството, вие вече спестявате 40 тона въглероден диоксид годишно. Задачата на държавата е да осигури развитие на енергетиката в посока по-малко загуби, отпадъци, фини прахови частици и повече чиста природа.

* Димитър Димитров е инженер с над 20 години опит в сферата на системите за отопление и охлаждане. Завършил е „Сондиране и добив на нефт и газ“ в Минно-геоложкия университет. 

Експерт в областта на новите климатични технологии, запознат с различните теоретически и практически аспекти на този бизнес, който добива все по-голямо значение на фона на драматичните климатични аномалии на всички континенти. Управител на фирма „Ню Енерджи Технолоджи – БГ“ ООД.