Средногодишната инфлация в България за 2024 г. е на косъм от покриване на критерия за влизане в еврозоната. У нас този показател (Хармонизиран индекс на потребителските цени) е 2.6%, което е само с 0.1 п. п. повече от прага, който изисква Еврокомисията и Европейската централна банка.

Това става ясно от публикуваните от Евростат днес данни за среднодишните инфлации през 2024 г. в страните от еврозоната. Изискването е средногодишната ни инфлация да не е с повече от 1.5% над средната инфлация в трите страни с най-слабо покачване на цените. Данните показват, че това са Литва с 0.9% средногодишна инфлация за изминалата година, Финландия - с 1% и Италия - 1.1%.

Икономисти коментираха, че тази минимална разлика от 0.1% не е пречка за влизането ни в ЕС. Еврокомисията може да изключи от изчисленията някоя от държавите с най-ниска инфлация заради приложени спасителни мерки - енергийни субсидии например, които изкривяват картината. По подобен начин Брюксел постъпи, когато приемаше Хърватия в еврозоната преди две години, а тя доста надхвърляше критерия за инфлация в сравнение с нашата страна в момента.

В ръцете на правителството е да поиска извънреден доклад, въпреки неизпълнението. Новото редовно правителство и по-специално финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че имаме голям шанс за приемане на еврото и той не бива да бъде изпускан. Ако тези дни правителството излъчи искане за извънреден доклад от ЕК и ЕЦБ, може да очакваме той бъде готов до пролетта и има реални шансове страната ни да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г.

За ЕК и ЕЦБ ще бъде важно да проследи дали и в момента устойчиво изпълняваме целта.