Потенциалното спиране на енергийния внос от Русия би имало отрицателно краткосрочно икономическо въздействие, водещо до свиване на брутния вътрешен продукт за Европейския съюз като цяло с между 2,5% и 4,2%, заяви във вторник Централната банка на Испания, предаде Ройтерс.

В анализ банката отбеляза, че мащабът на очакваното негативно въздействие през първата година от спирането на енергийната търговия с Русия трябва да намалее на по-късен етап, отразявайки нарастващата адаптивност на Европа при замяната на руския внос. Икономическата тежест ще бъде значително по-голяма в трите най-големи икономики от еврозоната - Германия, Италия и Франция, както и в страните от Източна Европа, поради по-голямата им зависимост от руските енергийни доставки, се казва още в доклада.

За Германия се очаква спад на икономическата активностт с 1,9%-3,4% от БВП, за Италия с 2,3% - 3,9%, за Франция с 1,2% - 2% и за Испания с 0,8%-1,4%, посочи Хавиер Кинтана, икономист от Испанската централна банка.

Лидерите на Европейския съюз се споразумяха по принцип да намалят с 90% вноса на петрол от Русия до края на тази година. В Германия обаче въпросът с петролното ембарго е обект на все по-голям дебат предвид относително високата й енергийна зависимост от Русия.

За ЕС като цяло също ще има и увеличение на инфлацията между 1,6 и 2,7%, се казва още в доклада, предвиждайки допълнителна инфлация само в рамките на Испания между 0,8 и 1,2%.

Анализът на банката е факт, след като по-рано във вторник Евростат отчете, че инфлацията в еврозоната се повиши през май до нов рекорден връх от 8,1% на годишна база.

Спирането само на вноса на петролни продукти от Русия ще има по-слабо въздействие от прекъсването на притока на руски природен газ и въглища, се казва още в анализа.