Няма определени места на територията на България за погребване на отработено ядрено гориво. Няма и такова решение на Министерския съвет към този момент.
Това каза министърът на енергетиката Владимир Малинов на въпроси на депутати от "Възраждане", които поискаха да разберат дали вече има избрани терени.
"Няма определени територии за проучване нито в Странджа, в рамките на Бургаска и Ямболска област, нито край плевенското село Комарево, нито в района на Белене, нито в землището на село Сумер, Монтанско. Не са извършвани и полеви проучвания на територията на страната", каза Малинов.
Той посочи, че все пак са правени предварителни проучвания на възможностите за изграждане на такова хранилище. Те са показали, че в Северна България, по-точно в мергелните масиви на Мизийската плоча, има подходящи геоложки условия.
До 2050 г. България трябва да е разработила хранилище за дълбоко геоложко погребване на отработеното ядрено гориво. В противен случай няма да може да използва повече ядрени мощности.
До неотдавна АЕЦ Козлодуй изнасяше отработеното ядрено гориво в Русия, където то се преработваше. Поради променената геополитическа среда и наложените санкции спрямо Русия заради войната в Украйна, тази практика в момента е невъзможна. В същото време договорът с американската "Уестингхаус" за ново ядрено гориво не предвижда ангажимент за приемане обратно на отработеното.
Министърът на енергетиката не знае кога е бил последният износ на отработено руско ядрено гориво, призна той в отговор на Мартин Димитров от ПП-ДБ. Според Димитров този износ е нарушен след 2015 г. Ядрени експерти обаче наскоро посочиха, че АЕЦ Козлодуй е изнасял отработено гориво за Русия допреди две години.
В момента то се съхранява при специални условия на площадката на АЕЦ Козлодуй. Експерти алармираха, че страната ни трябва да побърза с намиране на устойчиво решение, защото хранилището в атомната централа ще се запълни до 2030 г.
Резервният вариант, докато изградим наше хранилище, е да сключим споразумение с някоя от първите европейски държави, които изградят такова, каза Малинов. "Проучваме опита на няколко държави - Финландия, Швеция, Франция и Швейцария. Първата държава, която ще има такова изградено хранилище за дълбоко съхранение, ще бъде Финландия", обясни Малинов.
