Едва половината от учениците у нас - 51% - са удовлетворени от начина, по който е било организирано и проведено обучението им от разстояние през март-юни т.г. Това показва на Института за изследвания в образованието за онлайн обучението, направено по поръчка на министерството на образованието и науката. То е бил осъществено в края на учебната 2019/20 г. и е обхванало 135 училища от цялата страна. Участвали са 4448 ученици от V до XII клас, 5403 родители, 1885 учители и 135 директори. 

Според изследването по-малък дял ученици - 42% - смятат, че са имали възможност да учат пълноценно. Само 15% от учениците посочват, че са усвоили добре учебния материал по всички предмети, а 44% - по повечето учебни предмети. Около една четвърт от учениците (26%) смятат, че не са успели да усвоят добре учебния материал в условията на обучение от разстояние.

Като цяло, 84% от учителите са доволни от организацията на учебния процес от разстояние в училището, в което преподават. Сравнително високо е и нивото на удовлетвореност на учителите от работата им в новите условия - 69%.

Проучването сред родителите показва подобни резултати - почти половината от родителите (49%) декларират по-скоро удовлетвореност от начина, по който е било проведено обучението от разстояние. Също половината от родителите смятат, че децата им са придобили нови знания (53%) и нови умения (55%).

Ресурсно осигуряване

Преобладаващата част от учениците имат електронно устройство в дома си, което могат да използват за учебни цели, показва изследването. Например 92% имат собствен смартфон, а 65% – компютър. Почти 81% от учениците разполагат с постоянен достъп до интернет у дома, което им позволява да учат и да участват в онлайн уроци без технически проблеми и прекъсвания. Пак около 82% са посочили, че разполагат в дома си със спокойно и тихо място, където могат да учат самостоятелно. Делът на учениците, които общуват в дома си на ромски и турски език, и имат собствен компютър и интернет, е значително по-малък в сравнение с дела на учениците, за които българският е майчин език.

Данните за наличието на електронни устройства за учене в домакинствата в селата и градовете съществено се различават. Над 80% от родителите в градовете посочват, че детето им разполага със собствено електронно устройство за учебни цели, а в селата - около 66%. Подобни разлики се наблюдават и според критерия език, на който се говори в семейството. По данни на родителите със собствени електронни устройства разполагат учениците в 82% от домакинствата, в които се говори на български език; 65% – на турски език, и 50% – на ромски език.

Социално-икономическият статус на семейството (измерен през показателя образование на родителите) също оказва силно влияние върху достъпа до електронни устройства и по този начин върху възможността за ефективно участие в обучението от разстояние в електронна среда. Над половината от децата в семейства с нисък социално-икономически статус не разполагат с електронно устройство за учебни цели. Около 28% от родителите с основно образование също не могат да обезпечат достъп до електронно устройство за учене у дома.  В същото време, децата в над 80% от домакинствата, в които родителите са със средно или висше образование, разполагат със собствено електронно устройство за учебни цели.

В 3% от училищата няма нито един учител, който да разполага с интернет у дома, като три четвърти от тези училища се намират в села.

Организация на учебния процес от разстояние

За преобладаващата част от учениците (почти 95%) след прекратяването на присъственото обучение учебният процес е продължил под формата на обучение от разстояние в електронна среда. Около две трети от учениците са участвали в синхронен учебен процес по повечето учебни предмети. Най-слабо е било застъпено синхронното обучение сред учениците в XII клас – едва половината посочват, че са участвали в синхронни уроци по повечето учебни предмети. Около 62% от родителите посочват, че децата им са участвали в синхронен образователен процес от разстояние в електронна среда и са имали възможност да взаимодействат в реално време с учителите и съучениците си.

Дистанционният учебен процес в електронна среда често е бил прекъсван по технически причини. Например само 26% от учениците и 19% от учителите посочват, че нито веднъж не се е наложило учебният процес да бъде прекъснат поради технически проблеми. Около 9% от учениците и 7% от учителите са имали ежедневно технически проблеми по време на виртуален учебен час, а други 17% ученици и 19% учители - няколко пъти седмично. Техническите проблеми, свързани с използваните електронни платформи, се идентифицират като основно предизвикателство при провеждането на учебния процес от почти половината родители.

Почти всеки четвърти ученик (около 27%) споделя, че е изпитвал затруднения при работа с технологиите.  Подобна е позицията и на родителите, като детето на всеки трети родител се е сблъскало с определени трудности при работата с технологиите. Около 60% от учениците и 55% от родителите обаче посочват, че не са имали съществени затруднения. Почти половината от учениците, които общуват в дома си на ромски език, и 34% – на турски, споделят, че са изпитвали затруднения при работата си с електронни устройства. По-сериозни затруднения при работа с платформите декларират и родителите на учениците, които в дома си говорят ромски език (50%) и турски език (46%).

Почти една трета от учениците в основните училища (33%) споделят, че са срещнали трудности при работа с електронни устройства, следвани от учениците в професионалните гимназии (28%), средните училища (27%) и профилираните гимназии (19%). Данните показват, че учениците, които са имали затруднения при работа с електронни устройства, са се адаптирали по-трудно към новите условия на учене, не са имали възможност да учат пълноценно и, като цяло, не смятат, че са се справили успешно.

Подобна е и преценката на родителите. Според 76% от тях след прекратяване на присъствените учебни занятия в училището децата им са участвали всеки учебен ден в учебните часове в електронна среда. 4% от родителите посочват, че децата им са се включвали във виртуалните часове само понякога, а още 2% – много рядко. Отново е установена значима връзка между социално-икономическия статус на родителите и редовното участие на учениците в учебните занятия в електронна среда. Само 29% от децата на родителите с по-ниско от основно образование и около 55% от децата на родителите с основно образование са участвали всеки ден в учебните часове в електронна среда. От друга страна, 82% от децата на родителите с висше образование са участвали в часовете всеки учебен ден.

Данните от изследването показват, че учениците са прекарвали пред екрана на електронно устройство, изпълнявайки дейности във връзка с учебния процес, средно около 5 часа на ден. Тези, които са отделяли повече от 6 часа дневно, са почти 39%. Учениците от VIII и IX клас са прекарвали най-дълго време в работа с електронни устройства, изпълнявайки дейности във връзка с учебния процес. Около 43% от тях посочват, че са отделяли най-малко 6 часа за тази цел. Наблюденията на родителите също показват, че болшинството от децата са прекарвали средно между 4 и 6 часа в работа с електронните устройства.

Ефективност на преподаването в условията на обучение от разстояние

Преобладаващата част от учителите са следвали традиционните вече подходи и методи на преподаване в класната стая, пренесени в електронна среда - представяне и обясняване на учебното съдържание по време на синхронен учебен час; поставяне на задачи за самостоятелна работа и проверка на резултатите; допълнителна работа с ученици при необходимост; провеждане на дискусии; тестове и др. Сравнително по-малък дял от учителите са организирали работата на учениците по проекти или са създавали условия за групова работа на учениците.

Оценяването на учениците в условията на обучение от разстояние в електронна среда се е осъществявало основно чрез онлайн тестове. Около 88% от учениците посочват, че са били оценявани с тестове или с писмени изпитвания в друг формат. Около 70% от тях са получавали оценки за участието си по време на онлайн учебните часове. Пак около 77% са получавали оценки за изпълнение на проекти. Сравнително по-рядко учениците са получавали качествена обратна връзка дали се справят с поставените задачи. Средно едва половината, т.е. около 50-60% от учениците, са получавали обратна връзка за тяхната работа в час или у дома, както и препоръки как да я подобрят.

Сред учителите се наблюдават колебания доколко поставените от тях оценки отразяват реалните знания и умения на учениците и дали те не са повлияни от помощта на родителите например. Тези съмнения са породени от невъзможността учителите да упражняват непосредствен контрол върху изпълнението на индивидуалните работи на учениците, в това число доколко те работят самостоятелно. Отделни учители отчитат съществено повишаване на оценките на учениците си, отдавайки го и на прекомерната помощ от страна на родителите.

От друга страна, около 49% от родителите никога не са получавали обратна връзка, когато детето им е имало неприемливо поведение по време на час, а 46% от родителите никога не са получавали обратна връзка, когато детето им е отсъствало от часовете в електронна среда. Следва да се отбележи, че относително малък дял от родителите (34%) са получавали редовна обратна връзка, когато детето им не се е справяло с усвояването на учебното съдържание, макар тази обратна връзка да е ключова за предприемането на конкретни действия и оказване на подкрепа и по този начин – за подобряване на ефективността на ученето.

Всеки втори учител също смята, че учениците му са се адаптирали лесно към обучението от разстояние, но само 36% от тях определят ученето на учениците през този период като пълноценно. Около 37% от учителите посочват, че учениците им не са изпитвали затруднения при усвояването на изучавания учебен материал.