Всеки пети българин е спирал назначените му лекарства поради липса на средства. Всеки трети пък е имал нужда да посети специалист, но не го е направил поради недостиг на пари. Това показва проучване на нагласите на българското население на тема "Достъп до здравни грижи в България", извършен съвместно с изследователски център "Тренд". Според него достъпът до здравни грижи у нас е доста по-бърз в сравнение с останалите европейки държави, но за разлика от тях, у нас пациентите доплащат от джоба си близо 40% от общите разходи за здравеопазване.
Изследването е национално представително, по поръчка на Eкспертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Направено в началото на юли т.г. между 1005 български граждани.
Бърз достъп до здравеопазване
Изследването показва, че българите като цяло са доволни от бързината на посещение при лекар. На въпрос: "Ако имате необходимост да посетите личния си лекар, кога ви приема той?", 55% от анкетираните са заявили, че могат да го посетят още същия ден, 25% - на следващия ден. Това прави близо 80% българи, които имат бърз достъп до лекаря си в рамките на 1 ден. По отношение на достъпа при специалист 60% казват, че са имали достъп до такъв в рамките на 2-3 дни. Около 4% от хората обаче са чакали над месец, за да посетят специалист. 36% от респондентите са отговорили, че са имали необходимост да бъдат приети в болница, а 63% - че не имали такава нужда. 27% от приетите са били хоспитализирани веднага, 26% - след няколко часа, а 19% - на следващия ден, или близо 90 на сто от приетите в болница са постъпили там в рамките на няколко дни.
Големи доплащанията от джоба
"Доплащанията за здравеопазване от джоба на българите са спаднали с 4% от 2014 до 2019 г., но те все още остават на високо ниво спрямо ЕС - у нас доплащанията за 2019 г. са 39% от общите разходи за здравеопазване, докато в ЕС този дял е 15%", посочи Шарков, използвайки данни на Световната банка. По думите му на едно домакинство се пада по около 460-500 лв. доплащане за здраве, но според него сумите са подценени, тъй като в тях не е отчетен темпът на инфлацията.
Доплащанията са най-вече по отношение на лекарствата, показват последните данни на СБ от 2018 г., посочи още той. По думите му средно за лекарствата, които се реимбурсират частично от НЗОК, които са главно за сърдечни и мозъчно-съдови заболявания и се ползват от близо 1.5 млн. българи, касата плаща само 25% от тяхната референтна стойност, т.е. доплащанията от джоба на българина за лекарства се изчисляват на около 70-80%. По тази причина лекарствата у нас изглеждат скъпи - заради доплащането, иначе са сред най-евтините в Европа, стана ясно от обясненията му.
Средна удоволетвореност
37% от респондентите в изследването на "Тренд" са заявили, че като цяло са доволни от здравната система, но неудоволетворените са повече - 47 на сто. Сред тях най-голям е делът на тези, според които най-същественият проблем е скъпото здравеопазване - 29%. 14% от недоволните са оплакват от високи цени на лекарствата, 13% - от лошо отношение на лекарите към пациентите, а 12% - от недостатъчната квалификация на медиците и липсата на специалисти.
Доплащането за лекарства е декларирано от 55% от запитаните като сериозен проблем, а от 28% - по-скоро като проблем. Доплащането в болниците е проблем за близо 80% от хората, цените на прегледите са сериозен проблем за 53% от хората, и по-скоро проблем - за 28% от тях. Като по-малко проблемни са определени достъпа до лекар и разстоянието до болница.
На въпрос: "Случвало ли ви се е да трябва да посетите специалист, но да не сте го направили поради липса на финансова възможност?", 27% от анкетираните са отговорили положително, като най-голямата група сред тях са лицата над 60 г. На 19% пък се е налагало да спират предписани им лекарства поради липса на средства", посочи Димитър Ганев от "Тренд".
"Ако през 2014 г. сме били на 20-то място по неудоволетвореност от здравните грижи, през 2019 г. се покачваме на 22-ро място - средно за ЕС неудоволетвореността е 25.5%, докато в България този процент е 15.5%, т.е. сме по-малко неудоволетворени от здравеопазването", посочи Аркади Шарков от ЕКИП, позовавайки се на данни на Световната банка. По отношение на листата на чакащи страната ни също е доста по-добре от останалите европейски държави - неудоволетвореността у нас по този показател е едва 4.9%, за разлика от ЕС, където недоволни от чакането за лекар са близо 20%. "Ако във Великобритания понякога назначават прием в болница след месец, у нас това става от няколко часа до няколко дни", даде за пример Шарков. Относно неудоволетвореността по отношение на разстоянието до лечебно заведение страната ни се е изкачила напред в класациите. През 2014 г. сме били в челната десятка с 3.7% неудоволетвореност (3.9% за ЕС), докато през 2019 г. този процент се понижава до 2.9 на сто (при 4% за ЕС). Най-зле е положението при финансите - неудоволетвореността по отношение на финансовите аспекти на достъпа до здравеопазване у нас е 14.5%, което ни поставя в челната десетка, докато в ЕС е 13%.
Много или малко са болниците?
По отношение на броя на лечебните заведения у нас, които са около 350 по данни на НСИ, Шарков посочи, че България е първенец в ЕС - у нас се падат по 53 болници на 1 млн. души население, докато в Словения например има едва 14 болници на 1 млн. население. Според изследването на "Тренд" 43% от българите заявяват, че болниците у нас са достатъчни като брой, но 33% посочват, че те не са достатъчни. "26% смятат, че има нужда от откриване на нови болници, но 50% - че няма нужда от нови частни болници", заяви Ганев, отбелязвайки, че най-много болници като цяло има в столицата. По думите на Шарков 130-те общински болници са били разпръснати по правилен начин в страната, но поради обезлюдяването се оказва, че няма кой да лекува хората там. "Хората в отдалечените места нямат достъп до лечение в своя град", посочи той. Според него не е нужно всяко място да се нарича болница, вместо това тя може да се преобразува в медицински център.
Възможни решения
Повишаването не цените на клиничните пътеки с индекса на инфлацията според експертите е едно от възможните решения за подобряване на качеството на здравеопазването. "Цените им изостават 5 пъти спрямо останалите в икономиката, така ще се помогне на болниците да повишат и заплатите", посочи Шарков. Сред другите мерки са остойностяване на лекарския труд, стимули за ранен скрининг (подобни на предложения 1 ден отпуск за профилактични прегледи), повишаване на реимбурсацията на най-масовите лекарства и официализация на доплащането в системата, която ще доведе до по-висока конкуренция и понижаване не цените.
