5% отлив на български кандидати да учат висше образование в чужбина през тази година заради Ковид-19 - това отчитат консултантите от "Интеграл" в началото на новата академична година, започнала вече в редица чужди университети. "Очакванията ни бяха за силен отлив, но сме изненадани, че той не се случва в размерите, които предполагахме", коментира Николай Христанов, мениджър Висше образование в консултантска къща "Интеграл", организатор на международното изложение "Световно образование", което т.г. ще се проведе между 1-и и 6-ти октомври. По адрес на българските университетите пък днес просветният министър Красимир Вълчев, който е на посещение във Варна, коментира, че времето на занижените изисквания във висшите училища вече е отминало.
По предварителни данни около 5000-5500 наши студенти и тази година започват образованието си в западни университети, съобщи Христанов. По думите му повечето чужди висши училища са предложили хибридна форма на обучение, като студентите могат да избират дали да се обучават онлайн, или присъствено. А значителна част от родните кандидат-висшисти вече са отпътували за държавите, като ще решават на място кой вариант да изберат.
Данните, предоставени от МОН след запитване от "Сега", също показват спад в броя на легализираните дипломи за средно образование, които се изискват за обучение зад граница. През 2018 г. те са били 5307 на брой, докато през 2019 МОН е издало 4901 удостоверения Apostille на дипломи за средно образование. От началото на настоящата година до 1 септември са издадени 3204 удостоверения.
Великобритания
Около 1200 български студенти например са отпътували за университети във Великобритания, което е спад с около 10%, показват данните на "Интеграл". Това е последната година, при която студентите ще ползват досегашните условия, даващи им статут на местни студенти и възможност за държавно гарантирани кредити. От догодина ще се плащат пълни такси, каквито дължат и студентите извън ЕС. Сумите варират в зависимост от различните университети и са между 16 хиляди и 35 хиляди паунда. За някои специалности като медицината обаче те достигат дори 45 хиляди паунда. Въпреки промените в условията за прием на Острова след Брекзит, в "Интеграл" вече са заявени първите 11 ранни кандидатури за обучение във Великобритания догодина, от които 5 за Оксфорд и Кеймбридж за специалности компютърни науки, математика, право и биология. "Българските кандидати ще стават все по-селективни, ще се целят в най-добрите университети", прогнозират консултантите.
Повишаването на цената на обучение освен това е накарала британските институции да търсят начини за допълнително финансиране на студентите от ЕС. В рамките на изложението ще се представят и първите оферти като тази на университета Есекс, който вече предлага за българи стипендия от 5 000 паунда за покриване на таксата за образование и допълнително финансиране от 2 000 паунда за разходи за живот за първата година. Непроменени остават таксите за граждани на Обединеното кралство; българи, които имат и статут на уседналост, както и тези, които започнат своето обучение преди 1 август 2020 г. Сред търсените специалности, които се предлагат основно от университети на Острова, са дизайн на електронни игри, генетика, биомедицина и наука за здравословното хранене.
Нова гореща дестинация Ирландия
За първи път на изложението ще се представят два ирландски университета - държавния Dundalk Institute of Technology и частния Griffith College Dublin, тъй като Ирландия се превръща в новата достъпна възможност за кандидатстване с английски език след Брекзит със специалности на европейско ниво като бизнес, ИТ, биотехнологии, инженерни програми. Цената на обучението там е около 3 хиляди евро, като родните студенти могат да получат и безвъзмездно финансиране според доходите на родителите си.
Нидерландия
България заема 5-о място по прием на международни студенти в Нидерландия, като се отчита ръст на кандидатите от 3200 на 3680 студенти към 2020 г.. С това се нареждаме след страни като Германия, Италия, Китай и Белгия. Основно расте броят на студенти, които се обучават в академични университети - от 1100 на 1458. Останалите 2222 се обучават в университети с практическа насоченост. Предпочитаните специалности от българи в страната на лалетата са икономика, международен бизнес, компютърни науки и инженерство.
Стабилен интерес
Интересът към университети в Италия и Испания се запазва стабилен, коментираха още от "Интеграл". Оттам отчитат лек ръст да кандидатите да учат в Италия, заради специалностите по изкуство и дизайн там. Запазва се още броят на студентите за Дания, Швеция, Белгия и Франция.
Средно образование
"Световно образование" отчита 27% ръст на заминалите по проекта деца за средно образование в елитни училища в Англия, Швейцария, Италия, Германия, Австрия и Франция, съобщи Таня Илиева, Мениджър Средно образование в чужбина на „Интеграл“. Според нея подготовката за най-престижните колежи в Европа е дълъг и планиран процес, който не се е повлиял пряко от Ковид-19 заради възрастовите ограничения и сериозните намерения на кандидатите. В Англия и Италия децата са задължително под карантина за 2 седмици и стартират обучението си онлайн. В останалите държави учебната година стартира нормално – присъствено в клас с всички необходими предпазни мерки, съобразно предписанията на местните здравни власти. Заради ръста на кандидатите, в България ще пристигнат представители на швейцарския престижен Collège Lycée Saint Charles, който от 2020 въвежда IB дипломната програма след 10-ти клас и предоставя преференциални стипендии в зависимост от успеха от входните тестове. Сред участниците ще са и Oxford International College, D’Overbroecks Oxford, Bromsgrove school и Жр.
Желаещите да участват в изложението, трябва да си направят предварителна регистрация (за присъствена и онлайн форма) на адрес: https://www.world-education.eu/.
КРАЙ НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА
"Свърши времето на занижените изисквания в университетите, вече няма да има масовизация на студенти и ключовият фактор ще бъде качеството на обучение", каза във Варна министърът на образованието Красимир Вълчев, цитиран от dariknews.bg. По думите му висшите заведения трябва да направят бакалавърските си програми мултидисциплинарни, защото професиите на бъдещето ще изискват по-широк комплекс от умения. От тях зависи какво и как се учи в съответния университет, свързаността с други висши училища, както и как се инвестира в млади преподаватели и се развива научната дейност. "Преподавателите трябва да накарат студентите да учат целoгодишно, а не само по време на сесия или между два изпита", коментира още Вълчев. Според него за да се повиши качеството на обучение, трябва да има целогодишен контрол и ежеседмично да се възлага на младите хора да работят по различни проекти. "Българските преподаватели са добри, но трябва да бъдат по-взискателни, а обучението да стане с по-практическа насоченост", смята министърът. Според него висшите училища трябва да мислят и в посока на оптимизация на най-ниските заплати в системата на висшето образование, за да бъдат привлечени млади преподаватели. "Много от университетите поддържат губещи магистърски програми, самоцелни бакалавърски специалности, ниска норма на преподавателска работа, което трябва да бъде променено", допълни още министърът.
