Българската академия на науките, Софийският университет и Медицинският университет в София са лидери по наука в България. Към тях се присъединяват още ТУ-София в областта на инженерните науки, Селскостопанската академия в областта на аграрните науки и МУ-Пловдив при медицинските науки. Въпреки, че и други български висши училища подобряват научната си дейност през 2020 г., все още в това отношение има доста какво да наваксваме в сравнение с европейските държави. Тези резултати отчита в доклад за 2020 г. Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации.
През 2020 г. има известно намаляване на публикационната активност на вузовете ни спрямо 2019 г., което се свързва с пандемичната обстановка, но броят публикациите е по-висок в сравнение с всички други предходни години, се отбелязва в доклада. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните изследвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) достигаме 40% от публикациите в квартил Q1 (най-високо качество) на международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.
Университетите са класирани според няколко критерия - наблюдение на научната дейност, научни резултати и въздействието им, научен капацитет и възпроизводство на академичния потенциал, обществено и икономическо въздействие, патенти, ефективност и т.н. В повечето от тези класации в топ 3 неизменно са БАН, СУ и МУ-София. По обществено и икономическо въздействие например Селскостопанската академия се нарежда на трета позиция след БАН и СУ, по ефективност на второ място след МУ-София е университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас, а по патентна дейност Тракийският у-т в Стара Загора заема трета позиция след БАН и ССА. Като цяло положително е развитието при всички медицински университети, както и при Тракийския у-т, у-т "Проф. Асен Златаров" в Бургас и в Русенския университет. Подобряване на научната дейност е налице и при Аграрния университет - Пловдив, Лесотехническия университет - София, Университета по хранителни технологии - Пловдив, УАСГ, Великотърновския университет и Икономическия университет- Варна.
НАЗАД
Въпреки че през м.г. някои по-малки изследователски организации се придвижват към предни позиции в съответните класации, при по-голямата част от тях изследователската дейност не е на добро равнище. "Българският учен е качествен изследовател и това проличава, когато той отиде да работи в чужбина. Следователно е необходимо да се премахнат пречките през разкриване на пълния потенциал при работата на българските учени в България. По този начин може да се преодолее изоставането от другите страни членки на ЕС", казват от комисията.
Експертите отбелязват, че възпроизводството на научния потенциал в родните вузове не е достатъчно, за да компенсира излизащите по възрастови причини кадри от системата на научните изследвания и е крайно недостатъчно за осигуряване на българската индустрия с кадри с докторска степен. Това води до влошаване на резултатите от научните изследвания и изостряне на проблемните области, отчитат те. Проблемът е особено остър във военните училища и академията на МВР.
Регистрирано е също така изоставане в някои от базовите индикатори за научноизследователската дейност в сравнение с други страни от ЕС. По брой изследователи като процент от общото активно население България изостава с 2.63 пъти по-малко изследователи, отколкото в Дания, 2.29 пъти по-малко изследователи, отколкото във Финландия, и 1.44 пъти по-малко изследователи, отколкото в Гърция. По отношение на новите страни членки на ЕС страната ни изостава от Унгария (1.53 пъти по-малко изследователи) и е на почти същото ниво като Хърватия.
В сравнение с Гърция, Словения и Хърватия, България изостава силно по обща публикационна активност. По отношение на реферираните документи в международните бази данни изоставането е над 4 пъти спрямо Гърция, значително е изоставането и от Словения. Налице е и 2 пъти изоставане спрямо Сърбия, която не е член на ЕС. По отношение на нормализираното въздействие на цитиранията страната ни отново изостава от Гърция, Словения и Хърватия.
НОЖИЦА
Докладът регистрира огромна разлика между БАН и останалите висши училища що се отнася до производство на научните резултати. "Това е разбираемо с оглед спецификата в дейността на БАН, която е изключително в полето на научните изследвания, казват експертите. Но на другата крайност остават висши училища, които имат главно образователни функции, с високо възпроизводство на академичния състав, което няма сериозно покритие в смисъл на публикации в световно известни бази с научна информация. "Това означава, че в тези висши училища има акредитирани докторски програми, в които за защита на научна степен не се изискват публикации в индексирани списания и поражда безпокойство по отношение на качеството на подготовка на докторантите и възпроизводството на научния персонал", заключават от комисията.
В доклада се набляга на групата на изследователските университети у нас, "която на този етап трайно се формира от СУ, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, ТУ-София, ХТМУ и Пловдивския у-т". Според експертите е целесъобразно около тях да бъдат формирани клъстери от изследователска инфраструктура, при която да бъдат обединени интердисциплинарни ресурси за трансфер на знания и иновации. Някои от по-малките вузове с по-слаби научни показатели обаче се опасяват да не би акцентът върху изследователските университети, и отделянето на повече пари към тях, каквито се очаква да дойдат от ЕС по линия на плана за възстановяване и устойчивост, да доведе до ново явление у нас - "университети на две скорости".
