От сериозен срив на студенти по икономика се притесняват икономическите университети заради новата мярка, която наскоро предложи МОН. Това стана ясно днес на среща между просветния министър Красимир Вълчев и ректори на университети, предлагащи обучение по икономика и администрация и управление.
Става дума за предложението на МОН част от кандидат-студентите по тези две направления да бъдат приемани с матура по математика, като резултатът от държавния зрелостен изпит по този предмет трябва да с не по-малко от 60% тежест при формирането на бала за прием. Идеята е т.г. 15% от студентите по икономика и администрация и управление да бъдат приети по тази начин, а от догодина с матура по математика да бъдат приемани 50% от кандидат-икономистите.
Министър Вълчев призна, че процентът за догодина е амбициозен, но това е стратегическо решение, от което зависи дали икономическото ни образование ще се припознае в сегмента на лесното, или на трудното. "Днес решаваме дали искаме повече студенти по икономика, или студенти, които могат да смятат", заяви той. "Смятаме, че една част от зрелостниците имат уменията да издържат матура по математика. Затова още днес ще отворим системата за 10 дни, за да могат тези зрелостници, които желаят, да заявят допълнителна матура по математика, или да сменят избора си", посочи още той. По думите му ще се разчита най-вече на полагане на трета, допълнителна матура по избор, защо втората е по профила, който се изучава в 11 и 12. клас, който вече и избран (и съответно на доста места не е математика).
"Апелирам и към частните университети също да направят крачка в тази посока, защото иначе ще имаме два сегмента на висше образование", призова Вълчев, който наблегна, че проблемът с крайно недостатъчния брой на учениците, избиращи профил математика и полагащи матура по този предмет - само 2000 души, се дължи на проблеми в средното образование - твърде амбициозни програми, малко часове по математика за сметка на тези по чужд език и др. По този повод министърът се ангажира с по-бързи промени в училищния план, увеличаващи значително часовете по математика и природни науки, както и по български език, докато промените в учебните програми ще отнемат 4-5 г.
Присъстващите ректори декларираха принципна подкрепа за мярката. "Приемаме политиката да работим с по-малко, но по-качествени студенти. Стратегически е по-добре да имаме икономисти с аналитично мислене", коментира ректорът на Икономическия университет Варна проф. Евгени Станимиров. "Подкрепяме идеята, защото тя е възможност да се повиши качеството на образованието", заяви и проф. Тони Спасов, зам.-ректор на Софийския университет.
Всички обаче изразиха и притеснения от намаляване на броя на студентите. "Адмирираме новата политика. Но всички изказахме опасенията си от рязко намаляване на броя на студентите по икономика и администрация и управление. Успокоителното е че, че получихме уверение, че при резки сътресения ще може да се омекоти сривът", коментира ректорът на Стопанската академия доц. Марин Маринов. "Отнасяме се с разбиране, но и не искаме всички проблеми да се стоварват върху икономическите висши училища", коментира ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. За евентуални "компенсации" при драстично намаление на студентите спомена и проф. Спасов.
На въпрос на "Сега" за размерите на евентуалния срив на студенти министър Вълчев посочи, че студентите, които влизат в направление икономика с матура по математика, са едва 7-8% в УНСС, по-малко от 1% - в Икономическия университет във Варна, и единици в Стопанската академия в Свищов. Единствено в СУ процентът на тези студенти е 70 на сто. "Готови сме да реагираме с допълнителна подкрепа", заяви и министър Красимир Вълчев. Каква точно ще е тя обаче, засега не е ясно. По думите на министъра последните промени в постановленията за реда за определяне на план-приема на студенти и за разпределяне на субсидията за издръжка на обучението на студентите предвиждат повишаване на финансирането за дадени направления, като най-голямо е то при икономика и администрация и управление. Настройваме системата да работи с по-малко студенти с по-високо финансиране на един учащ", обясни министърът.
Единен кандидат-студентски изпит по математика
Проф. Станимиров е предложил идея за провеждане на единен изпи по математика, който висшите училища да организират в определен ден за цялата страна. "Може да се провежда и под контрола на МОН. Разликата му с матурата по математика ще е, че така сред учениците ще се преодолее страха, че ако не се справят, ще имат по-ниски резултати в дипломата си. Освен това ще получат втори шанс за прием в държавен университет", посочи той.
Единният изпит изглежда се подкрепя от колегите му. Проф. Димитров коментира, че едва ли достатъчно ученици ще успеят да променят плановете си и още т.г. да отидат на матура по математика, а проф. Спасов - че ако се приеме подобен изпит, ще се засили посланието, че ученето на математика е важно.
"Ако университетите успеят да организират такъв изпит още т.г., ще ги подкрепим. Иска ми се, ако има такъв изпит, летвата да не е прекалено ниска", заяви и министър Вълчев. Той обаче би се приложил за останалите 85% от кандидат-икономистите т.г., за които няма да важи правилото за прием с матура по математика.
Общообразователна или профилирана матура по математика
"Каква трябва да бъде положената матура по математика - на общообразователно или на профилиращо ниво?", попита преподавателят по статистика в УНСС Екатерина Тошева. "Не всички училища предлагат профил математика. Ако матурата е върху общообразователната подготовка, какво става със студентите, приети с профилираща матура, която е значително по-трудна", попита тя.
"Няма значение на какво ниво е. И двете равнища отговарят на условието за матура по математика. Университетите определят по-висок коефициент в бала за прием на матурата, държана върху профилиращата подготовка. Въпросът е колко да е по-висок този коефициент. Не е направена достатъчно ясна отлика", коментира Вълчев, призовавайки висшите училища да увеличат тежестта, която дават на резултата от профилиращата матура по математика, за сметка на общообразователната. По този повод министърът обяви, че обмисля по изключение да даде възможност на учениците, които учат профил математика в 11 и 12. клас, да могат да се явяват на матура по математика и само върху общообразователната подготовка, а не само върху профилираната, както е сега.
