Медицината е единственото направление у нас, в което чуждестранните студенти са повече от българските - 58.4% спрямо 41.6% български. В същото време страната ни се задъхва от липса на лекари, а дефицитът на медицински сестри рискува да стане фатален. На този фон, едно намерение за разкриване на нов медицински факултет в Русе разбуни духовете сред университетските и медицински среди. Има ли нужда България от още един медицински факултет на фона 4-те медицински висши училища в София, Пловдив, Плевен и Варна и 3-те медицински факултета в София, Стара Загора и Бургас? Ще облекчи ли той проблема с липсата на кадри в системата и как да задържим многото заминаващи зад граница наши лекари и сестри?
И Русе иска медицински факултет
Идеята за нов медицински факултет дойде от областния управител на Русе Драгомир Драганов. Преди седмици той заяви, цитиран от БТА, че подготовката за него е факт, а амбицията е на местната болница "Медика", която ще обучава медици под шапката на Русенския университет. По думите му идеята е за база да се ползва бившия Педагогически институт в града, който наскоро мина под управление на областната управа. Налице било инвестиционно намерение от "Медика" да закупи имота и на това място да се създаде факултет към Русенския университет за обучение на лекари по хуманна медицина.
Новината обаче е озадачаваща, най-малкото по две причини. Разкриването на ново звено, каквото е факултетът, не може да стане от болница, а от висше училище, каквото в случая е Русенският университет, и то след като получи акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация. Той обаче няма акредитация за направление медицина, а само за здравни грижи и обществено здраве, т.е. подготвя акушерки, медицински сестри, но не и лекари. (Болница "Медика" е университетска база на Русенския у-т именно за акушерки и медицински сестра и евентуално разширяване на базата на лечебното заведение може да се случи и без създаване на медицински факултет). "Няма такова нещо. Това е фейк новина", коментира пред "Сега" проф. Генчо Попов, ректор на Русенския университет.
Нормативни ограничения
Освен липсата на подадени документи за акредитация на медицина в Русенския у-т проверка на "Сега" в картата на висшето образование в България показва, че медицина в Русенския университет не може да се разкрива. Въпросната карта, налична вече онлайн и в рейтинга на университетите, показва в кои региони какви направления, нови звена и нови университети могат да се разкриват. Направление медицина в Северния централен регион, където се намира Русенския университет, не може да се разкрива заради наличие на достатъчно възможности за обучение там и запълнен капацитет на въпросното направление в този регион, сочи картата.
"Причината да бъде създадена картата на висшето образование като инструмент за регулиране на процесите на фрагментация в национален мащаб през 2020 г. бе именно опит в политиката по даване на акредитация за обучение в неспецифични за съответния университет направления на НАОА да бъде сложен ред", коментират експертите на Сдружението за европейско качество във висшето образование Антония Янева и Рая Драгоева. "В конкретния случай откриването на медицински факултет и обучение по медицина, която дори е и регулирана професия в Русе, е невъзможно поради съществуващите нормативни ограничения. Не е коректно в публичното пространство на местно ниво да се обещават подобни резултати, защото те са първоначално неизпълними и влизат в противоречие със законово закрепени национални политики. Много по разумно е да се направи проучване и да се следват също законово определените в договорите за управление на съответните ректори политики за развитие на университетите. Не е удачно решение местни политици да се произнасят по чисто академични въпроси", смятат те.
"Картата не е догма и може да бъде променена", коментира обаче пред "Сега" областният управител Драгомир Драганов. Той твърди, че предложението му е съгласувано със съответните институции и по въпроса се водят консултации отдавна. По думите му картата е правена преди години (тя се осъвременява всяка година - бел. ред.), а реалностите вече са променени с оглед влизането ни в Шенген. "Вече нямаме препятствия в комуникациите - Гюргево е на 3 км и е със 100 хил. души, Букурещ - на 50 км. Очакваме голям интерес към медицина от чуждестранни студенти от Румъния, Молдова, Украйна, а завършилите при нас веднага си намират работа. Имаме голяма нужда от лекари и сестри, лекарското съсловие е на пределна възраст. Защо да не се разкрият нови специалности, които имат голяма необходимост и реализация в региона? Освен това един нов медицински факултет би помогнал като цяло за развитието на Русе и региона", обяснява той.
Защо чуждестранните студенти по медицина са повече от българските?
България е на първо място в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицина - над 1/2 (58%) от кандидат-медиците ни са чуждестранни граждани. "Медицинското образование в България е с много добър имидж, с високотехнологична база за обучение в университетите, което го прави конкурентоспособно дори на частните чуждестранни висши училища. В МУ-Плевен вече обучаваме второ поколение чуждестранни студенти – това са децата на наши дипломирани чуждестранни медици", казва ректорът на МУ-Плевен проф. Добромир Димитров. По думите му 7 български кандидат-студенти се борят за едно място по медицина у нас, а при чуждестранните студенти - 3-4 кандидати се съревновават за едно място.
Сред причините, поради които чуждестранните студенти избират страната ни, са доброто ниво на обучение, по-ниските такси, които са конкурентни на чуждите университети, достъпът до пациенти, който студентите у нас имат още от 3-ти курс, симулационните центрове във висшите медицински училища, в които могат да придобиват умения във виртуална среда, добрата материална база, както и възможността да участват в научно-изследователски проекти и извънаудиторни занимания", споделя и проф. Мариана Мурджева, бивш ректор на Медицинския университет - Пловдив и председател на работна група за подготовка на документация за акредитация на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) по световни стандарти за обучение по медицина. По думите й перспективата да привличаме още повече чуждестранни студенти е голяма - нашата НАОА преди половин година е стартирала процес за признаването й от Световната федерация по медицинско образование (WFME - World Federation of Medical Education). Това ще позволи дипломите по медицина, придобити от студентите у нас (български или чуждестранни), да бъдат признавани в страни извън ЕС, вкл. САЩ, Англия, Израел,
А как стои въпросът с българските студенти по медицина и достатъчно ли са те за нуждите ни? Броят им последните години е сходен - общо 13 200 души за м.г. при 12 600 през 2023 г., като има леки увеличения в приема за определени университети. "Първокурсниците в МУ-София за м.г. са 180 души, в МУ-Пловдив - 150, в МУ-Варна - 145, в Тракийския университет - 106, в МУ-Плевен - 107", разказва проф. Мурджева. По думите й механизмът за определяне на броя на студентите по медицина по държавна поръчка е сложен - той се базира не само на желанията на университетите, но и на анализи за регионалните ни потребности, съгласуване с министерството на здравеопазването и накрая утвърждаване от МОН.
"У нас има 444 лекари на 100 хил. души, което е над средното ниво за ЕС. Проблемът е по-скоро в неправилното регионално разпределение на медиците, както и разпределението им по отделните специалности. България е с най-малко общопрактикуващи лекари в ЕС - те са около 3300 за м.г. при близо 4000 през 2019 г. Педиатрите са 2257 и 70% от тях са над 61 г.", казва тя, позовавайки се на данни на БЛС.
По-лошо обаче е положението с медицинските сестри - по данни на Съвета за икономически анализи и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи недостигът при тях варира между 17 хил. и 30 хил. души, като съотношението сестри (28 хил.) към лекари (34 хил.) у нас дори не е 1:1 при препоръчително съотношение 3:1 (в полза на сестрите), което е гарант за качество на медицинското обслужване, споделя още проф. Мурджева. Затова според нея е наложително увеличение на броя на студентите по здравни грижи, които се подготвят за бъдещи медицински сестри.
"Последните 4-5 г. наблюдаваме тенденция на задържане на изтичането на млади лекари в чужбина - над 80% остават в България, не само защото заплатите им постепенно се увеличават, а и поради възможностите за академично развитие във висшите училища. В направление „Здравни грижи“, обаче, в България единствено предлагаме 4-годишно обучение за медицински сестри и акушерки вместо 3-годишен курс, както е в целия ЕС. Това е голям негатив. Защо един човек да иска да учи за медицинска сестра 4 г., след като парамедиците се обучават за много по-кратко време и то от НПО-та, а имат сходни права? Ние разкрихме специалност „Медицинска сестра“ на английски за обучение на чуждестранни студенти, но за жалост няма голям интерес", казва проф. Димитров. По думите му специалностите в направление „Здравни грижи“ трябва да станат защитени от държавата и обучението да е безплатно. Защото към момента на 100 пенсионирани сестри в здравната система влизат едва 30, дипломирани от университетите.
Освен чрез финансиране по държавна поръчка МС ежегодно определя и места за студенти, които университетите могат да обучават в платена форма, както и за такива от чужбина, в рамките на капацитета, даден на университетите от НАОА. "Става дума за различни квоти, като чуждестранните студенти по медицина не заемат местата на българските студенти", коментира проф. Мурджева.
Реално, обаче, ако българската квота се увеличи, това ще доведе до намаляване на броя на чуждестранните студенти. "Капацитетът ни е значително по-висок - 1100 места за обучение, но държавата определя доста по-малка квота за прием на български студенти. Приемаме 120 български студенти по медицина в първи курс и още 20 в платена форма на обучение, докато новоприетите чуждестранни граждани по медицина са около 250-280. Когато запълним местата за български студенти, имаме право да запълваме квотата и с чуждестранни. Иначе няма да можем да се издържаме (обучението по медицина за чуждестранни граждани е двойно по-скъпо от това на българските - бел. ред.). А защо е по-малка квотата за прием на български студенти по медицина, не мога да ви кажа", казва проф. Димитров.
Повечето студенти по медицина няма да запълнят болниците
Ясно е, че дори да утроим приема на студенти по медицина и здравни грижи, ако повечето от тях заминат в чужбина, както често се случва, няма да си решим проблемите. Въпросът е комплексен и очевидно не само от образователно естество, защото това, което отказва младежите да останат у нас, са условията на труд.
"Ниските заплати, зависещи главно от често недофинансираните клинични пътеки, липсата на остойностяване на лекарския труд, както и на възможности за бърза специализация, за която понякога се чака с години, са част от причините дипломиралите се лекари да напускат страната", казва проф. Мурджева. "Как един млад човек, дипломирал се лекар, да остане 5 г. тук при тези заплати, след като никой не му гарантира, че ще започне специализация навреме и при положение, че клиничните пътеки, поради разходните ограничения, не дават възможност за лекуване на пациентите както трябва. Младите усещат това като несъвършенства на здравната система, които дори едно платено обучение не може да компенсира", посочва тя по повод една от мерките на правителството за задържане на кадри - възможността да се сключват договори между студенти и болници, които поемат обучението на младежите, в замяна на което те се задължават да останат да работят там за 5 г. В действителност, данните за 2022 г. показаха, че от тази възможност са се възползвали по-малко от 10 човека.
"Трябва много внимателно да се обмисли откриването на още един медицински факултет, защото това поражда опасения от неконтролирано и неефективно разширяване на висшето образование по медицина за сметка на качеството. Съществуващите медицински университети имат необходимия капацитет да поемат евентуално по-голям прием за обучение на медици и е по-разумно да се инвестира именно в тях, тъй като те разполагат с нужните човешки ресурси, акредитирани болнични бази, преподавателски и научен опит в направлението", смята тя. "Наличните медицински факултети в страната и възможностите им за прием и обучение на студенти са напълно достатъчни за покриване на необходимостта от медицински и здравни специалисти и това категорично се доказва от националната карта на висшето образование в България", смята и проф. Димитров.
