"Сливането на университети е стара и добра идея, но никой не вярва, че ще се случи". Обобщението, което направи бившия просветен министър Даниел Вълчев за идеята на настоящия министър акад. Николай Денков, онагледява в голяма степен общественото мнение. "Искаме преструктуриране и оптимизиране, но не по този начин", казват обаче масово от университетите. На последния Съвет на ректорите бе обяснена целта на бъдещата промяна - повишаване на качеството и видимостта на българското висше образование. Малко се чу обаче за притесненията на ректорите, доста от които не вярват в постигането на тези цели и не разбират защо трябва да предприемат подобна стъпка. В-к "Сега" опита да навлезе малко по-дълбоко в детайлите, воден от желанието да обогати дискусията с още аргументи.
Защо няма анализ, а се представят конкретни идеи?
"Не е лошо като идея, но реализацията ще е трудна. Искам да знам предварително защо трябва да се обединя с даден университет, какви ще са ползите?", коментира пред "Сега" ректор на голям широкопрофилен университет у нас. Той е учуден, че МОН вече лансира три конкретни варианта за обединения - на технически вузове, такива по изкуства и на филиали на висши училища, разкрити в Сверозапада, на фона на липсващ задълбочен анализ, който да докаже евентуалните плюсове. "Защо МОН първо не излезе с готов анализ за структурата, етапността и ефективността на едно обедениние? По този начин се провокираха първосигнални антиреакции, които трудно ще се преобърнат", смята друг негов колега. "Какво е общото между мини, гори, химия и телекомуникации? Защо са избрани точно тези 5 вуза - ХТМУ, Лесотехническия у-т, МГУ, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище", пита трети ректор.
От МОН изтъкнаха като мотив обединенията да са от "малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места". "Какво би станало обаче ако се обединят два университета с напълно различен профил - например СУ и ТУ-София? Дали няма ползите да са още по-големи?", пита ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков. Заради липсата на анализ обаче отговор на въпроса му няма. Както и на други съвсем резонни питания - защо например към 5-те сходни по оценки на МОН вуза не се включи и Висшето строително училище "Л. Каравелов"?. Строителният вуз е с най-слаб прием т.г. от всички университетите у нас - той е запълнил едва 59% от отпуснатите му бройки за студенти (следващ отдолу нагоре е транспортния у-т с 60% реализиран прием). Тогава не трябва ли и той да бъде обединен с цел по-голяма видимост сред студентите?
В предполагаемия бъдещ Софийски университет по технологии изпъква Висшето училище по телекомуникации, което единствено няма проблем с намирането на студенти (100% изпълнен план прием за м.г. и 88% за т.г.), т.е. припознато е от студентите и от бизнеса, с който поддържа тесни връзки. "Какво ще стане с нашите предимства, ако се обединим с няколко по-слаби висши училища. Нашите специалности са пълни, а в някои от другите вузове има по 3-ма студенти в специалност. Ние ли ще трябва да им направим приема?", питат се негови студенти, които вече мислят за протест, чакайки анализа на МОН. "Цяло едно професионално направление при нас се издържа от платено обучение и стои доста добре в рейтинговата система на фона на онези висши училища, които усвояват субсидия. Това говори, че продуктът ни е качествен, разпознаваем и търсен. Затова недоумявам, защо Висшето училище по телекомуникации и пощи като едно от най-динамично развиващите се висши училища, е поставено в тази формула?", чуди се ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова.
"Задължително трябва да се питат местните структури - кметове, областни управители, местен бизнес", смята друг ректор на университет с филиал в Северозапада. Той споделя, че е разкрил филиала си, защото от местната власт и бизнеса е имало голяма и заявена потребност. Според него ако в даден регион липсват определен вид специалисти, то те могат да се обезпечат с целево доразвиване на съществуващите вече филиали. "Нашите студенти са си от региона. Как ще се увеличат те, ако се обединим с друг вуз?", пита и ректор на регионален вуз.
(Загуба на) Видимост
"Нашият анализ сочи, че ако бъдем окрупнени по посочената от МОН формула, професионалното ни направление "комуникационна и компютърна техника" ще бъде изместено назад в рейтинговата система, в която то е сред най-добрите в страната, състезавайки се със същите направления на висши училища-мастодонти и сега. В това професионално направление ние събираме най-много студенти от чужбина, надминавайки всички други университети у нас. За да си видим в чужбина, трябва да имаш качествен продукт и не е задължително да си част от мега-университет. Ние, при предлаганото ни окрупняване, ще загубим най-добрите си конкурентни предимства, видими и в чужбина", казва проф. Темелкова.
По думите й преподаваните дисциплини в предложените за окрупняване висши училища може да изглеждат на пръв поглед еднотипни, но са строго специфични. Напр. мениджмънт в телекомуникационния или в минния сектор не може да се чете от преподавател, който познава общия мениджмънт. Няма как и този, който познава спецификите на управление в мините, да преподава и управление в сектор съобщения. "Това означава, че ще се стигне до пълно блокиране на работата на окрупнените висши училища, което ще проличи веднага с първата съвместна кандидат-студентска кампания, в която липсата на съвместимост и единни интереси ще принуди всяка единица да търси самостоятелно спасение по подобие на тромавите обединения от времето на социализма", прогнозира тя.
Според нея другата идея - за Северозападен университет, който да се създаде чрез сливанет на съществуващите там филиали на различни вузве, не отчита живата динамика на университетските и демографските отношения. "Вчера получихме покана от местния бизнес от този регион за създаване на филиал на нашето висше училище там. Очевидно е, че бизнесът не намира за целесъобразно окрупняването, а инвестирането в малки, но гъвкави университетски структури", посочва тя.
Как точно ще се повиши качеството?
Ако по отношение на видимостта (дали международна, дали родна) има чужди примери, че тя може да се повиши при евентуално обединение, то по въпроса за качеството ректорите са разединени. Министърът признава, че качеството на обучение няма да се повиши след едно обединение с магическа пръчка, но това може да стане постепенно. Идеята му е слетите вузове да споделят общи ресурси - обща материална база, общи преподаватели и т.н., поемайки и общи административни и други функции. Използвайки по-рационално ресурсите си, те ще могат да насочат част от средствата си по-правилно за по-важни дейности за студентите, смята той, загатвайки дори, че ще могат да получат повече средства за неща, за които дори не са мечтали.
Ректори обаче смятат, че това само по себе си не означава повишаване на качеството. "Какво ще спечелим ако обединим един музкант с един художник, как ще повишим качеството?", пита ректорът на НХА проф. Георги Янков по повод идеята за Национален университет по изкуствата, в който да се влеят НМА, НХА, НАТФИЗ и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. "Университетите по изкуства имат едно общо нещо - думата "изкуство". Всичко останало е строго специфично и те нямат никаква допирна точка един с друг", казват наблюдатели, давайки за пример преподавател по солфеж, който няма как да замести колегата си, преподаващ в дисциплината "плакат и визуална комуникация".
"Качеството би се повишило, ако се съблюдава. Контролът в мега структурите е по-слаб от този в по-малките. Вземете за пример клас от 15 деца и един от 30. Вероятността да бъдат контролирани знанията в по-малкия клас е два пъти по-голяма, просто защото децата са по-малко и два пъти по-често биха били изпитвани. Същото е и с преподаването и правенето на наука в големите и малките висши училища", казва ректорът на ВУТП. По думите й малките вузове осигуряват персоналното отношение към студента, който не е част "от конвейр", а това означава също качество. "На прага сме на Индустрия 5.0, в която индивидуалните поръчки ще заменят масовото производство. Затова прилагането на политика за окрупняване на висши училища без аналитична подложка най-малкото противоречи на изискванията и принципите на Индустрия 5.0, която чука на вратата ни", казва тя.
Някои посочват договорите за управление, които ректорите вече са длъжни да сключват с министъра на образованието и които им залагат различни цели - намаляване на администрацията, оптимизиране на състава и т.н. "До голяма степен тези процеси вече са се случили в университетите по изкуства и администрацията няма накъде повече да се съкращава. Едно обединение на университетите по музикално, изобразително и театрално изкуство няма да намали общата им администрация с повече от 10 човека", изчисляват експерти. Повишаването на броя на студентите също в случая не е аргумент - кандидатстващите за университетите по изкуствата не идват от общообразователните училища, те са със съвсем различен профил от останалите и броят им не би могъл да се раздува до безкрай. "От колко повече художници и музиканти има нужда България? Университетите по изкуства запълват докрай приема си", казват те. "Ние сме лицето на страната ни. Колко по-характерна да стане физиономията ни по света? Ако се обединим, тя просто ще се размие", смята проф. Янков.
"Качеството се повишава с финансиране според качеството, но реално, а не имагинерно. Защо МОН не започне да мери качеството във висшето образование по система, каквато се планира за средното образование", пита ректор, според който и до момента университетите получават основна част от бюджета си на брой студенти.
С главата надолу
Ректорите с право са притеснени и за чисто административните промени, които ги очакват и за които към момента няма никаква яснота. "Едно обединение означава разбутване на всички процеси във висшето училище - програми, дипломи, администрация, напасване на всички системи, деловодни, финансови и т.н. Имате ли представа колко време и пари ще трябват за това?", пита ректор. Ректорът на Лесотехническия у-т проф. Иван Илиев посочи конкретни негативни последици - повече бюрокрация, трудности при административното обслужване на студенти от един университет, които се дипломират в друг, преподписване на договори и споразумения с бизнеса, което може да отблъсне контаргенти, наематели и дарители, непознаване на спецификата на обучение и научно-изследователската работа от ректор от друг вуз, проблемна комуниакция между отделните звена, по-трудно вземане на оперативни решения, лични междуособици и т.н. Не е маловажен и въпросът кой ще управлява новият обединен университет - един от всички 4-ма или 5-ма ректори, или те ще се редуват на ротационен принцип?
Да пипаме само неработещите
Някои ректори са на мнение, че идеите за сливане на посочените университети не отчитат специфично българската ситуация на малък пазар. Според тях няма нужда се правят повсеместни обединения, които са по-удачни и конкуренти в по-големите страни, а вместо това следва да обърнем поглед към 4-5-те най-слаби наши вуза и помислим за решаване на техните проблеми, един от които е разкриването на несвойствени специалности. В ТУ-София например има 4 факултета с подобни дисциплини на тези в Транспортния у-т. В Лесотехническия у-т има Стопански факултет. Изобразително изкуство далеч не се предлага само в Националната художествена академия, но и в още поне 5-6 вуза. Библиотекарският университет предлага обучение по национална сигурност, ТУ-София - по педагогика, Русенския у-т - по акушерка и медицинска сестра. Затова според мнозина реформата трябва да почне именно оттук, продължавайки със строги критерии за атестация и качество. "Тогава слабите звена и университети ще отпаднат по естествен път и няма да има нужда добре работещите да се обединяват механично", смята и проф. Янков. Още повече, че и сега законът дава възможност отделни вузове да се обединяват на доброволен принцип - нещо, което засега те не са пожелали да направят.
Интердисциплинарни
Други ректори смятат, че обединенията следва да са от различни като профил вузове, а целта им да бъде създаването на интердисциплинарни програми. "Синергия би се получила от обединения на столични и извънстолични висши училища, защото софийското би могло да послужи като основа за стъпване на големия и все по-разширяващ се столичен кандидат-студентски пазар на другото висше училище и обръщане на процесите в обратна посока - на привличане от негова страна на кандидати от София. Същото се отнася и до начина, по който висшите училища биха могли да се допълват. Обединенията на териториален и функционален признак в реалностите на Индустрия 4.0 не носят добавена стойност, а лишават системата от здравословна конкуренция", смята проф. Темелкова.
По думите й интегрирането на различни професионални направления в качествено нов образователен продукт от висши училища в различни географски места създава предпоставка за създаване на огромен брой интердисциплинарни програми и специалности, които комбинират знанията и експертизата на висшите училища, които ще пожелаят да си сътрудничат по естествен път, защото по този начин ще навлязат на много по-широки нови пазари. "Ще станат по-интересни и по-видими в международните класации. Но ще са видими не на база механично окрупняване, а на на база иновации. Именно това е логиката и тенденцията, свързана с т.нар. професии на бъдещето, които комбинират и изискват знания и умения в различни научни области", казва тя, давайки различни примери - комункационни системи и авиация, мениджмънт и авиация, инженерство и медицина, инженерство и икономика - все специалности на бъдещето, които те и в момента правят с други висши училища. "Наличието на хибридни специалности, в която участват двата, трите..., петте вуза е основание всеки от тях да е мотивиран да я промотира и „прададе” на пазара. Още повече, когато този пазар географски не е концентриран в един град или област, а благодарение на географската дисперсия е национален", посочва още ректорът на ВУТП.
