"Обмисляме диктовката в изпита от националното външно оценяване в края на 4. клас през предстоящата учебна година да бъде заменена със задача за редактиране на текст - основен инструмент за проверка на правописните умения в началните класове". Това е съобщил министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, цитиран от пресцентъра си, по време на национално съвещание с регионалните управления на образованието. Срещата се свиква по инициатива на министъра за координация на подготовката на новата учебна година.
Идеята е в последната задача от изпита четвъртокласниците да открият и да редактират думи с правописни грешки - тип задача, която традиционно се използва в обучението в началния етап. По този начин ще се разнообразят типовете задачи, като отново ще се постигат целите за проверка на базовата грамотност в областта на правописа, но без да се налага специално техническо осигуряване или четец в извънредна ситуация. В момента се осъществяват експертни обсъждания и най-вероятно тази промяна ще бъде въведена още от тази година. В зависимост от резултатите ще се прецени трайното ѝ въвеждане, е станало ясно по време на заседанието. Наред с това се анализира и нуждата за преразпределение на броя на задачите със затворен, с кратък отворен и с разширен отговор на изпита от НВО в края на 4. клас по математика.
"Промените са в продължение на усилията ни за поставяне на по-голям акцент на изпитите върху измерването на придобити компетентности, а не просто възпроизвеждане на знания", е обяснил проф. Цоков. Целта на МОН е да увеличава броя на задачите, които проверяват практически умения, необходими за живота, както и на такива, които изискват осъществяване на междупредметни връзки. "Редуването и разнообразяването на задачите ще помогне за по-ефективното прилагане на умения в нова и непозната ситуация, без обучението да се свежда само до подготовка за решаване на определен тип задачи", е казал още той. По думите му се работи на пълни обороти за изготвяне възможно най-бързо на тези модели за национално външно оценяване, така че те да са готови и учители, родители и деца, да се запознаят с тях.
Изпитът в края на 4. клас не е толкова важен - резултатите му не водят до някакви последици, освен за децата, които ползват оценките от него за вход в математическите гимназии в пети клас. За ключовия изпит в 7. клас, с който всички кандидатстват за гимназия и около който има редица критики, от МОН засега не съобщават евентуални предстоящи промени, освен добавянето на повече практически задачи, които се случва всяка година.
Следващата важна задача през настоящата учебната година е свързана с провеждането на международното изследване PISA 2025 г., което ще бъде с фокус върху природните науки. "В тази връзка подготвяме единен инструмент, с който да може да се измерят придобити основни умения в областта на природните науки на учениците от 9. клас. Идеята е чрез решаването на включените в този тест задачи учениците да се запознаят с вида на задачите от изследването", е обяснил министър Цоков. Този инструмент ще бъде от полза и за преподаващите учители, които ще се информират за начина на задаване и на оценяване на такъв тип задачи.
"Обмисля се тестът да се осъществи в електронна среда, като се апробират различни платформи и се потърси обратна връзка от ученици и учители", казва проф. Цоков. Тъй като не става въпрос за изпит от национално външно оценяване, ще се даде възможност по преценка на преподаващия учител и по желание на ученика резултатите от всяка от трите части да се впишат вместо резултати от входните равнища - съответно по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда и физика и астрономия. Припомняме, че преди обявяване на последните резултати от PISA 2022 г., от МОН анонсираха провеждането на национални входни равнища за 9-класниците с повече задачи тип PISA, целящи установяване на пропуските на младежите и целенасочена работа за преодоляването им.
Друг основен акцент през учебната година ще бъде върху работата по препоръките от одитния доклад на Сметната палата. "Предстои да се подготви анализ на резултатите и ефективността на учебните програми, утвърждавани на училищно равнище от съответните директори, насочени към усвояването на българския език в начален етап, към развитието и усъвършенстването на компетентностите по математика в прогимназиален етап и на тези по природни науки в първи гимназиален етап", обяснява министърът.
Предстоящо
Относно очаквания стандарт за управление на качеството в образователните институции министър Цоков посочва за пореден път, че е подготвена визията и рамката на въпросния стандарт, които са обсъдени със социалните партньори на Отраслов съвет. Той припомня, че в следващите месеци в 40 образователни институции ще се апробира инструментариумът за самооценка на училищата, който ще се обсъди с педагогическата общност, за да може максимално да се усъвършенства преди приемането му. Според него с утвърждаването на този стандарт ще се реализира изключително важна задача в системата, защото тя ще дава информация за състоянието на всяка институция - дали се отчита напредък, или изоставане, което ще помогне за прилагането на навременни и конкретни мерки на училищно ниво.
По повод разработената визия за цялостна промяна на учебните програми към по-голяма рамковост и интердисциплинарност министърът посочва, че в следващите седмици тя ще се обсъжда с всички заинтересовани страни. "През м.г. актуализирахме учебните програми от 1. до 10. клас, но е необходимо да се направи по-сериозна стъпка за промяна и за създаване на повече възможности за практическо приложение на наученото", казва министърът. През месец септември предстои да стартира и проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро.
"Друга задача през предстоящата учебна година ще бъде свързана с начина на финансиране на училищата и детските градини, така че средствата, които получават, да бъдат обвързани с качеството на обучението и добавената стойност в посока на подобряване на резултатите на обучаващите се", казват от МОН. Изявлението изглежда твърде амбициозно, имайки предвид, че за да се обвърже финансирането с качеството, е нужен стандарт за качество, за който няма поет ангажимент за срок, в който да бъде приет. "Това е един от съществените приоритети за промяна в образователната система, която значително ще повиши качеството", е отбелязал министър Цоков.
