Медия без
политическа реклама

Матури 2024: Рано е за шампанско!

Рискът покрай по-добрите резултати да се задоволим с реформи "на парче" и да пропилеем обществената енергия за промяна е голям

"В МОН ли се самозалъгват сериозно или си мислят нас да залъжат?", питат се родители.
МОН
"В МОН ли се самозалъгват сериозно или си мислят нас да залъжат?", питат се родители.

"Пу-пу. Минаха и тези изпити за децата ни". Така се самоуспокояват масово родители на ученици от четвърти, седми, десети и дванадесети клас, които т.г. бяха на изпитната въртележка. Тази година тя не поднесе традиционните новини за шокиращ срив в знанията на децата и увеличаващи се двойки - резултатите пак бяха рекордни, но в посока нагоре. След всеки изпит просветното министерство ни съобщаваше как четвъртокласниците са станали още по-големи отличници, седмокласниците - по-добри математици, десетокласниците - с все така устойчиви резултати въпреки неустойчивия тип задачи, които са решавали, зрелостниците - направо исторически рекордьори по български език, дори ножицата между силните и слабите започнала да се затваря. Моля? За някаква нова реалност ли говорим? Действително ли започваме да излизаме от дъното, в което е българското образование от години? Тогава защо никой не се радва?

 

Исторически връх, триумф, победа..

Обобщено от МОН, резултатите от тазгодишните изпити и матури звучат така: "Успехът в 4. клас по български език се увеличава с 2 точки, а този по математика - с 5 точки. В 7. клас резултатите по български се запазват, а по математика нарастват значително със 7.7 точки. В 10. клас по български точките са съизмерими, по математика намаляват с 1.5. т., но заради новите задачи с по-практическа насоченост. В 12. клас имаме исторически връх - 8 точки повече по български, 5 точки повече при втория изпит и 2 точки повече при изпитите за професионална подготовка". Цялото точкуване обаче удобно замъглява по-голямата картина.

Факт е, че резултатите по български в 12. клас бяха най-високите, откакто изобщо се провеждат матури. 58 точки от максимални 100 т. обаче, колкото постигнаха зрелостниците, в някои държави се смятат за тройка. У нас те се равняват на "Добър 4.32". Да се отлепиш от дъното (35.2 точки по математика в 7.клас за м.г.), достигайки 42.9 точки от 100 т., също може да е постижение. Но това отново е доста посредствено ниво, за да ни удоволетворява. А 33 точки по математика в 10.клас, както и да ги въртиш, си си на ръба на тройката. Затова и оригиналната трактовка на МОН за резултатите на десетокласниците - че е важно, че те остават "стабилни", тъй като не са влошават, понеже т.г. половината задачи били с по-практическа насоченост, бе посрещана с откровени подигравки. Техните резултати с по-голямо основание биха могли да се възприемат за по-обективни - при тях лиспва факторът "частни уроци", на който, неясно в колко голяма степен, се дължат по-високите оценки в 7 клас.

Неочакваните позитивни новини съвсем логично не доведоха до очаквана повсеместна радост, а напротив - до задълбочаване на съмненията. Защото всички виждаме, че царят е гол - проблемите в образованието си стоят все същите и чакат някой да почне да ги решава. Достатъчно е да проведем изненадващ изпит по предмет, който не подлежи на задължителна оценка в нито един етап - например биология, но със същия успех и химия, история и т.н., за да видим, че картината е отчайваща. Това потвърди наскоро и Сметната палата в изключително критичен одитен доклад.

  

Статистика - стъкмистика

Още преди да се появят съмнения, че т.г. задачите са били лесни, МОН побърза да се застрахова, че компромиси с изпитните варианти не са правени и те не са по-лесни от миналогодишните. Министър Галин Цоков обясни добрите резултати със "систематичната и целенасочена работа, положена от всички в системата", акцентирайки на хилядите пробни матури, проведени в много училища, на методическата подкрепа, оказана от РУО на учителите, на затегнатия контрол на посещаемостта на учениците, на допълнителната помощ, която са получили някои от тях и т.н. "Резултатите показват сериозен напредък и свидетелстват за постоянната работа в последните години. Тези оценки не се изкарват за 1 г., те показват знания и умения, натрупани през годините назад", коментираха и експерти от министерството.

Малцина обаче повярваха на тези обяснения. "Всички видяхме, че задачите за езиковите правила на матурата в 12 клас бяха елементарни", коментира родител. "Вторият модул за 7 клас по математика определено бе по-лесен от м.г.", посочи учител по математика. "Тройно увеличение на шестиците на матурата по български може да означава само едно - летвата е свалена сериозно", заяви друг. "Не мога да си обясня какви са тези усилия, с които за една година става драстична промяна. Остава някой да си припише как за една година са вдигнали качеството", разсъждаваше друг. "Възможно ли е наистина да увеличиш времето за решаване на 20 задачи с 25% (за 7. клас - бел. ред.) (че и да ги направиш всички със затворени отговори, въпреки че досега 3 са били с отворени), а после да се похвалиш, че в резултат на дългогодишни усилия средният резултат се е повишил с (почти) 8 точки?!", недоумяваше родителят Ирина Манушева.

За пореден път изникна въпросът защо МОН не съпоставя степента на трудност на изпитните материали през предходните учебни години, а прави сравнение само на получените резултати. А експертите дадоха сложни, но пределно ясни отговори. Образователният експерт Асенка Христова обясни изключително детайлно как тестовете трябва да отговарят на редица изисквания и най-вече да са валидни и надеждни. По думите й обаче у нас не е известно да се използват световните професионални стандарти за тестване в образованието и психологията, което поставя под въпрос прецизността на резултатите. "Важното е резултатите от външните оценявания да могат да се интерпретират правилно, да позволяват да се правят точни преценки за напредъка на учениците и ефективността на учебните програми. В момента няма индикации това да е възможно да се случи по отношение на българските НВО и ДЗИ. Всяка година се провеждат външни оценявания, базирани на инструменти за измерване, чиято валидност и надеждност е неизвестна. Т.е. не е известно доколко тестовете измерват точно това, за което са предназначени; дали дават равни шансове на всички ученици да покажат знанията и уменията си; дали гарантират обективни и устойчиви във времето резултати; и каква всъщност е интерпретацията на тези резултати", коментира тя.

Христова постави под въпрос и мерките, които според МОН постигат трайна системна промяна. "Истината е, че има училища, които работят много целенасочено и систематично с учениците (но не само през последната година) и техните резултати са логични. Но доколко те са правило или изключение, не е ясно от нито един публично достъпен анализ", посочи тя, споделяйки, че преди наскоро е наблюдавала урок по математика в прогимназиален етап, в който плашещо голяма част от учениците са смятали, че знакът за % e #. "Не виждам как с пробни матури ще се постигне и задържи "исторически връх" на НВО или ДЗИ. Статистиците много добре знаят, че средните не винаги са добри показатели, понякога по-важни са разпределенията, медианите, модите и т.н. Смятам, че задълбочен и професионален анализ на резултатите (но не такъв, който си измисля някаква "ядрена функция", за да изкара неразбираеми, но приятни за публикуване неща), ще е изключително полезен за системата. Важно е да се учим както от успехите, така и от неуспехите", смята тя.

 

Рано е за шампанско

Някак си не е много прилично да помрачаваш "рекордно" високи резултати с въпроси за празноти, дефицити, проблеми и мерки за повишаване на качеството. На розовия фон обаче рискуваме да заметем съществуващите проблеми, които не са помръднали, и да се задоволим с поредните повърхностни реформи "на парче".

Сегрегацията в образованието не е изчезнала и това се потвърждава и тази година. Ако в Сливен средният резултат по български в 7. клас е 40 точки, то в София той е 66 точки. Ако варненските седмокласници постигат средно 52 точки по математика, а тези от Видин - 31 точки, за какво затваряне на ножицата можем да говорим? Затваряне по-скоро има на очите, че например средният резултат по математика на десетокласниците в Разград е 24 точки, т.е чиста двойка. А също и че средният резултат на матурата по български език за 44 училища в страната също остана под "Слаб 2.50" - причините за този срив традиционно не се съобщават (те и едва ли се изследват задълбочено), нито мерките, които се предприемат в последствие.

Енигматични са анализите, които МОН твърди, че прави всяка година след изпитите на регионално и национално ниво. Някак наивно изглежда да обясниш по-високите резултати само на упоритата работа на учителите. Тази година например десетокласниците в Ямбол се нареждат на трето място по резултати по математика в страната, а седмокласниците в тази област постигат най-голям напредък по български език (след тези в Търговище) и по математика. Не е ясно обаче на какво точно се дължи това - как учителите там са станали по-мотивирани и упорити, на повече обучения ли са ходили, в повече проекти ли са участвали, модернизирали са методите си на преподаване ли, с родителите ли са си сътрудничили повече? Защо например десетокласниците от Кърджали влошават най-силно резултатите си по математика, а седмокласниците от Перник отчитат най-голямо понижение в успеха си по български - там по-малко упорито ли са работили педагозите, или има и други фактори за не/успеха? 

Учителят Емил Джасим основателно попита как в МОН са използвали събраните с години данни от изпитите и какви изводи са направили, как са променили учебните програми така, че да са от реална полза на учениците след завършването им, как са решили основните проблеми, излезли наяве от резултатите на НВО, какви мерки са взети, след като в четири поредни издания на PISA българските ученици са с най-слаби резултати от всички държави членки на ЕС, как са квалифицирали допълнително учителите, за да бъдат в крак с нуждите учениците в началото на 21-ви век и т.н.

А какво да кажем за сегрегацията след 7 клас, когато или попадаш в някоя от 10-те "елитни гимназии", или биваш нарочен за посредствен? Родители и учители се умориха да повтарят колко сбъркано е националното външно оценяване по ред причини - не само защото води до непоносим стрес, но и защото всички останали предмети - биология, химия, физика, история и др. - биват недопустимо неглижирани, защото ранното профилиране е ощетяващо за учениците, защото изпитите не измерват ефективността на държавната образователна политика, а ефективността на паралелната система на частните уроци, задълбочавайки по този начин образователните и социалните неравенства. 

Преждевременното успокояване крие и друг риск - да разпилеем посъбраната обществена енергия за коренна промяна. Тази година се забелязват наченки на някакво по-активно гражданско отношение към проблемите в образователната система - след трагичните резултати на PISA синдикати и бизнес призоваха за спешни мерки и обещаха подкрепа за тях, експерти заговориха за крайно належащата вече нужда от повече контрол и отчетност на директори и учители, родители стават все по-непримирими към абсурдите в клас. Всички настояват за фундаментална промяна, която няма как да се случи без справяне с горещите картофи - нови учебни програми, ново оценяване, истинска квалификация на учителите, ефективна атестация за тях и директорите, както и въвеждане на прословутия стандарт за качество. В момента МОН предпочита да изчака с тях, вместо това се обсъжда електронен вариант на провеждане на изпитите (макар че "и на устройства дробите са си дроби" - по израза на родител от фейсбук) и се дават препоръки за решаване на повече практически задачи в клас (въпреки че простото добавяне на задачи, измерващи практическите умения на учениците, няма да реши проблемите). Разбира се, чака се и новата власт. 

Спасяването поединично е отколешна българска особеност. Затова и вой около изпитите надават само тези, които са пряко засегнати от тях. Следващата година и те минават в графата на повдигащите безпомощно ръце с оправдателното "тук е така и никога няма да се оправим". Промяна няма как да настъпи, ако не осъзнаваме, че единичен път за бягство от образователната катастрофа няма - последиците й ще застигнат всеки от нас рано или късно, пряко или косвено, без значение дали сме родители, учители и дали имаме някакъв досег до образователната система.

От голямата стачка на учителите за достойни заплати през 2007 г. минаха 17 години - почти едно пълнолетие. Дали ще имаме сила и воля за голямата родителско-гражданска стачка за качествено образование за нашите деца?

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

изпити, матури 2024

Още по темата