Освен лицата от българска народност по облекчен ред в българските университети ще се приемат и лицата от български произход. Това предвиждат приети днес от МС промени в постановление 103 на МС от 1993 г. за образователна дейност сред българите в чужбина. Целта им да се даде възможност на гражданите на 7 държави, независимо дали са придобили българско гражданство, или имат разрешение за постоянно пребиваване на територията на България, да могат да кандидатстват и да бъдат приети за обучение в български висши училища по реда на постановлението.
Въпросното постановление предвижда облекчен ред за прием в университетите ни на чуждестранни граждани от българската народност, които пребивават постоянно на територията на чужда държава. Става дума за граждани на 7 държави - Албания, Казахстан, Косово, Молдова, Северна Македония, Сърбия и Украйна. Това изискване обаче се явява в явна колизия с друг аспект на държавната ни политика спрямо българските общности в чужбина - стимулирането на придобиване на българско гражданство и трайно установяване на територията на страната ни.
"Придобиването на българско гражданство от българите в чужбина е желан резултат и не следва да се явява пречка за тяхната образователна интеграция в българското висше образование. Напротив, двете политики трябва да се допълват. Отчитайки обективната неравнопоставеност на българските граждани, живеещи извън България и нямащи възможност да се ползват ежедневно от боравенето с българския език, държавата в Закона за висшето образование е предвидила спрямо тях специални мерки, посредством които да гарантира равенството на тези лица при упражняване на конституционното им право на образование. Както и до момента, местата за прием на тези лица във висшите училища са извън утвърдения брой за прием на българските граждани, живеещи у нас. По този начин се дава възможност на българите от историческата ни диаспора, граждани на държави, признали българското малцинство, които междувременно са придобили и българско гражданство или са получили разрешение за постоянно пребиваване у нас, също да могат да се ползват от утвърдения от МС облекчен ред за прием, за да не се стига до ситуацията, в която положителните резултати от една държавна политика спрямо сънародниците ни задграница да водят до негативни последици за тях по отношение на друга такава политика - образователната", пишат в мотивите си от МОН.
Предлага се и отпадне на изискването за представяне на "документ, издаден от организация на българска общност в чужбина". Мотив за това е, че аналогичният текст е отменен от закона за българите, живеещи извън България. Български произход ще се доказва по реда на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън България.
В проекта се предлага и освобождаване от такси за кандидатстване и за обучение на приетите по реда на постановлението докторанти от въпросните 7 държави. В момента освободени от такси за кандидатстване и обучение са само студентите. Така ще се улесни достъпа до образование и академично развитие в български висши училища и научни организации на лицата с българска народност от историческите ни диаспори, посочват от МОН.
Проектът на МОН предлага промени и в друго постановление МС - 228 от 1997 г. - за приемане на граждани на Северна Македония за студенти в нашите университети, които целят да усъвършенствт нормативната уредба при приема на младежи от западната ни съседка. Предвижда се за студентите приемането да се извършва чрез конкурс по документи или чрез един или няколко конкурсни изпита в зависимост от специалността, за която кандидатстват, като изпитите се провеждат от министерството на образованието и науката, а приемането на докторанти да се извършва чрез конкурс по документи. Докторантите също се включват в обхвата на постановлението.
ОБМЕН
МС прие Споразумение относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (“CEEPUS IV”). С него се продължава дългосрочната програма за академичен обмен и мобилност на преподаватели, студенти, докторанти и специализанти от университети на 15 европейски държави - Албания, Австрия, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. Основната цел на Споразумението е стимулирането на академичната мобилност чрез разработване на съвместни учебни програми и системи за взаимно признаване на образованието.
Новото Споразумение отразява възникналите потребности и тенденции в международния образователен обмен през последните години. Основните нововъведения са свързани с активното приобщаване на студенти със специални образователни потребности, индексацията на стипендиите съобразно разходите за живот в съответната приемаща страна и спрямо инфлацията в нея, отразяването на процесите, породени от дигитализацията, както и предоставяне на възможността на отделните държави-членки за въвеждане и осъществяване на виртуални мобилности.
