Близо половината от учениците ни в професионални гимназии учат в специалности, за които няма търсене. Имаме ненужно много младежи, изучаващи специалности в областта на селското стопанство и хотелиерството за сметка на такива, готвещи се за строителството и транспорта. Това показва Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на българската икономика, рзработен от Института за пазарна икономика. Той е със стойности между 0 до 100 т., като 0 т. показва абсолютно разминаване, а 100 т. - пълно съвпадение на професионалното образование с профила на икономиката.
В изследването са разгледани икономическите дейности, в които работят основна част от заетите с придобита професионална квалификация - близо 56% от средните специалисти през 2020 г. Това са селско, горско и рибно стопанство; преработваща промишленост; строителство; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство и създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения. Те отговарят на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното образование.
Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната е 54.8 т., което означава, че за около 1/2 от учениците в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене и заетост на кадри с конкретната придобита професионална квалификация. Сравнително голям спрямо реализацията е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ сектора. В сравнение с нуждите на икономиката пък недостатъчен е приемът в специалности, подготвящи кадри за преработващата промишленост, строителството и транспорта. Изследването обхваща випуск от 22 000 ученика, които ще се обучават в следващите 5 г. в специалности от избраните 6 сектора. Резултатите показват, че вероятно 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили (37 500 са учениците, които през 2021/22 са в професионалното образование).
Селско стопанство
6% от работещите в икономиката с придобита професионална квалификация са заети в селското стопанство, като приемът в това направление е 9% от общия прием в професионално образование. През тази учебна година например над 3000 ученика са приети в 70-те селскостопански специалности у нас, като само за професия фермер учат близо 200 ученика. "Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо", казват от ИПИ.
Строителство
В строителството са заети 8% от лицата с професионална квалификация, докато приемът за професионално образование в 30-те специалности в тази сфера е 4%, или 1 600 ученика. Несъответствието тук се обяснява с това, че завършилите професионално образование намират сравнително лесно работа като работници в строителството, независимо от професията и специалността си.
Хотелиерство и ресторантьорство
11% от започващите професионална подготовка са именно в тази сфера, но заетите в нея са едва 5%. План-приемът за учебната 2021/22 г. включва над 4000 места в 15 хотелиерски и ресторантьорски специалности, като над 80% от тях са за професиите готвач (1400 места), ресторантьор (1300 места) и хотелиер (700 места). Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите специалности).
Регионални различия
Данните на областно ниво също показват диспропорции - с най-висок резултат е столицата - 69.5 т., а с най-нисък - Смолян с 25 т. Високият резултат на София е обусловен от високото съответствие между учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и съответно - най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с най-малко ученици в ИКТ и съответно най-малко наети в сектора. В областите Перник, Враца и София подготвяните ученици за работа в ИКТ сектора са значителен дял, но наетите - не. Друг такъв случай е областта с най-нисък резултат в индекса - Смолян, където приемът в ИКТ специалности е с най-висок дял в страната, докато наетите са с най-нисък. Вероятно след завършването си младежите ще търсят работа по квалификацията си в други области. Доброто представяне на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич и Разград, е обусловено от сравнително големия дял на селското стопанство и икономиката им, което отговаря и на по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното образование.
ИЗВОДИ
Разширяването на професионалното образование за сметка на общото средно образование като политика през последните години има и своето негативно изражение, предизвиквайки стремеж към механично запълване на бройки в професионалните гимназии, казват от ИПИ. Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но привличат ученици – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все пак като цяло през последните години има разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на развитието на икономиката и технологиите, като техници на електрически превозни средства и организатори на електронна търговия. Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, увеличаване на езиковите и технологичните обучения, придобиване на меки умения, разширяване на дуалното образование и професионално ориентиране на учениците, заключават от ИПИ.
