Quantcast
Поне 10 000 ученици няма да работят това, за което за учили | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Поне 10 000 ученици няма да работят това, за което за учили

Имаме ненужно много младежи, които се обучават в областта на селското стопанство
771
 Илияна Кирилова
Учениците, които се обучават в специалности, свързани със строителството, са малко

Близо половината от учениците ни в професионални гимназии учат в специалности, за които няма търсене. Имаме ненужно много младежи, изучаващи специалности в областта на селското стопанство и хотелиерството за сметка на такива, готвещи се за строителството и транспорта. Това показва Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на българската икономика, рзработен от Института за пазарна икономика. Той е със стойности между 0 до 100 т., като 0 т. показва абсолютно разминаване, а 100 т. - пълно съвпадение на професионалното образование с профила на икономиката.

В изследването са разгледани икономическите дейности, в които работят основна част от заетите с придобита професионална квалификация - близо 56% от средните специалисти през 2020 г. Това са селско, горско и рибно стопанство; преработваща промишленост; строителство; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство и създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения. Те отговарят на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното образование.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната е 54.8 т., което означава, че за около 1/2 от учениците в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене и заетост на кадри с конкретната придобита професионална квалификация. Сравнително голям спрямо реализацията е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ сектора. В сравнение с нуждите на икономиката пък недостатъчен е приемът в специалности, подготвящи кадри за преработващата промишленост, строителството и транспорта. Изследването обхваща випуск от 22 000 ученика, които ще се обучават в следващите 5 г. в специалности от избраните 6 сектора. Резултатите показват, че вероятно 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили (37 500 са учениците, които през 2021/22 са в професионалното образование).

 

Селско стопанство

6% от работещите в икономиката с придобита професионална квалификация са заети в селското стопанство, като приемът в това направление е 9% от общия прием в професионално образование. През тази учебна година например над 3000 ученика са приети в 70-те селскостопански специалности у нас, като само за професия фермер учат близо 200 ученика. "Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо", казват от ИПИ.

Строителство 

В строителството са заети 8% от лицата с професионална квалификация, докато приемът за професионално образование в 30-те специалности в тази сфера е 4%, или 1 600 ученика. Несъответствието тук се обяснява с това, че завършилите професионално образование намират сравнително лесно работа като работници в строителството, независимо от професията и специалността си. 

Хотелиерство и ресторантьорство

11% от започващите професионална подготовка са именно в тази сфера, но заетите в нея са едва 5%. План-приемът за учебната 2021/22 г. включва над 4000 места в 15 хотелиерски и ресторантьорски специалности, като над 80% от тях са за професиите готвач (1400 места), ресторантьор (1300 места) и хотелиер (700 места). Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите специалности).

 

Регионални различия

Данните на областно ниво също показват диспропорции - с най-висок резултат е столицата - 69.5 т., а с най-нисък - Смолян с 25 т. Високият резултат на София е обусловен от високото съответствие между учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и съответно - най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с най-малко ученици в ИКТ и съответно най-малко наети в сектора. В областите Перник, Враца и София подготвяните ученици за работа в ИКТ сектора са значителен дял, но наетите - не. Друг такъв случай е областта с най-нисък резултат в индекса - Смолян, където приемът в ИКТ специалности е с най-висок дял в страната, докато наетите са с най-нисък. Вероятно след завършването си младежите ще търсят работа по квалификацията си в други области. Доброто представяне на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич и Разград, е обусловено от сравнително големия дял на селското стопанство и икономиката им, което отговаря и на по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното образование.

 

 

ИЗВОДИ

Разширяването на професионалното образование за сметка на общото средно образование като политика през последните години има и своето негативно изражение, предизвиквайки стремеж към механично запълване на бройки в професионалните гимназии, казват от ИПИ. Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но привличат ученици – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак като цяло през последните години има разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на развитието на икономиката и технологиите, като техници на електрически превозни средства и организатори на електронна търговия. Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, увеличаване на езиковите и технологичните обучения, придобиване на меки умения, разширяване на дуалното образование и професионално ориентиране на учениците, заключават от ИПИ.

 

 

 

 

 

Още

Сливането на университети помага предимно на финансите
Все повече икономисти смятат актуализацията на бюджета за ненужна

13.06.2022

МИЛА КИСЬОВА

6592
12 млрд. лв. изтичат от икономиката всяка година за дивиденти

20.01.2022

МИЛА КИСЬОВА

1726