В последните години системата на висшето образование буквално е залята от статистически данни покрай изготвената рейтингова система на висшите училища у нас. За разлика от средното образование, където само изпити, матури и PISA разсейват пълния мрак, тук има изобилие от информация и това е хубаво. Методологията беше доразвита, бяха добавени индикатори, натрупа се опит и данните могат да се проследяват в динамика. Всеки, който има време и желание, може да се зарови в базите данни и дни наред да се занимава със сравнения.
В това море от данни обаче от поглед се губят някои структурни особености. Покрай злободневната и безспорно значима статистика за направленията с най-висок облагаем доход, за областите с най-малка безработица, за университетите с най-високо заплащане и престиж сред работодателите, за голямата реализация по призвание, непосредствената картина за качеството на висшето образование започна да се губи и сякаш остана на заден план. С годините от рейтингите научаваме все повече неща за пазара на труда, но сякаш не научаваме нищо ново за
силата на университетите в отделните направления
и за случващото се в системата на ниво управление.
Това е логично - пазарът на труда е много по-гъвкав и динамиката тук е много по-видима, отколкото структурните промени в системата на висшето образование, но може би ще бъде хубаво при следващи издания на рейтинга авторите да положат допълнителни усилия за проследяване на връзките между пазара на труда и структурата на висшето образование и показатели за качество. Обработката на всички натрупани до момента данни за подобен анализ несъмнено е трудна, но усилието си струва, още повече че системата навъртя 8 години от първото си представяне.
Някои динамики в тази посока са видими и с невъоръжено око. От различните индикатори за реализацията на завършилите на пазара на труда в последните 5 години е безспорно, че редица изкривявания във връзките между висшите училища и пазара на труда са преодолени. Докато имаше години, в които спокойно можеше да се твърди, че пазарът на труда не се интересува и не
възнаграждава дипломата
за висше образование, сега картината е различна. Показателно е подобряването при ключови индикатори за връзката с пазара на труда - безработица сред завършилите, реализация според призванието, доходите на завършилите. Тази връзка се влияе от много други фактори, но безспорно картината се подобрява и диференцира. Безработицата сред завършилите е паднала двойно от първата година, за която има данни - 2013 г., когато нивото е било 4.15% на 2.23% през 2019 г. Реализацията по призвание се е увеличила от от 46.5% през 2015 на 50.3% през 2019 г. Ако се слезе на ниво отделни направления, сходен ръст на реализация по призвание има и при приоритетни направления като инженерните специалности, а големите разлики в доходите по университети показват, че дипломата важи. Дори показателите за безработица, които изглеждат ясни на пръв поглед обаче, при полагане в контекст пораждат въпроси. Така например общата младежка безработица във възрастовата група 25-34 години за същия период 2013-2018 е паднала със сходен темп - от 12,8% на 6,2%. Иначе казано, нямаме черезвичайно развитие точно в групата на завършилите висше образование младежи.
За да се даде отговор на въпроса какво ни казва всичко това непосредствено за висшето образование - кой кого дърпа и достатъчно бързо ли се случва това, са нужни много повече разрези и анализи. В същото време преекспонирането на данните за доходите с безспорно интересни сравнения - разлики на ниво направления, разлики между университетите в рамките на едно направление и прочие, сякаш претендира за пряка връзка с темата за качеството и я изчерпва.
За съжаление, рейтинговата система не помага особено за запълване на картината с възможни обяснения на тези данни на терена на самото висше образование. Индикаторите, които помагат за очертаване на по-ясна динамика, тук се броят на пръсти. Най-безполезен е всъщност индикаторът, който следваше да бъде ключов - от програмната и институционалната акредитация на университетите. Тук няма никакъв смисъл да се прави опит да се обозре картината. Според рейтинговата система са налични общо 368 комбинации от оценени университети и направления, като при 234 от тях оценките надхвърлят 9 при максимално възможна оценка 10. Тоест огромна част от направленията и университетите у нас според официалната оценка, която стъпва на куп обективни уж фактори, са много добри.
Не научаваме много и от динамиката в средния успех на завършилите средно образование - също някакъв индикатор, който се опитва да говори за връзка между качество - в случая на студентите - и избор на университет. Не научаваме много, защото динамика всъщност няма. Средният успех на завършилите средно образование през 2013 г. - първата, за която има данни по този индикатор, е 5.02, тази година успехът от средното образование на студентите, приети първи курс, е 5.00. Тук все пак могат да се открият любопитни изкривявания. Така например част от направленията с един от най-ниския среден успех на приетите студенти и през 2015 г., и през 2019 г. са направления като металургия, добив и обработка на полезни изкопаеми, материали и материалознание. В същото време добив и обработка на полезни изкопаеми е на трето място по ниво на облагаем доход, металургията е на шесто място, материали и материалознание също са над средното. Подобна тенденция има при тези направления и по индикатора дял на докторантите. Казано накратко - в случая
последните стават първи
и е интересно доколко това е свързано с качеството на избора, който се прави след завършване на средното образование.
Интересни са и данните за интернационализация на висшето образование, също индиректно свързани с качеството. От 4.12% през 2013 г. чуждестранните студенти са стигнали дял от 6.76% за цялата система, като в отделни направления направо има бум. Така например през 2019 г. повечето студенти, обучавани в направление медицина у нас - 55%, са чуждестранни при ниво от 35% през 2013 г. Делът на чуждестранните студенти при стоматологията е стигнал 40%. Сериозен ръст на чуждите студенти има и при ветеринарната медицина - тук делът расте от 12 на 28.5% за същия период. Фармацията е с отлив на чужди студенти. Но и тук възникват въпроси - какви са тези студенти, доколко броят расте на база променени такси, политики на прием, разрастване на портфолиото от дисциплини на чужд език.
Данните за научната дейност също са с по-бавна динамика и имат много особености при интерпретацията, но така или иначе университетите със силна наука у нас са ясни и големи размествания няма - тоест за отчитане на динамиката следва да се направи много внимателен анализ на детайлите.
Ще бъде интересно авторите на рейтинговата система на базата на натрупаните данни да предложат по-обобщаващи оценки, включително и с отчитане на динамики, които в момента трудно се следят - като кои университети са спрели да обучават студенти в отделни направления, кои отбелязват ръст в студентите на базата на общ спад, какво се случва с преподавателския състав, с частното висше образование и т.н. Няма да е лошо и данните за реализацията на пазара на труда да се поставят в по-широк контекст, като се отчетат и по-мащабни динамики при него. Някои чужди рейтинги предлагат подобни аналитични разработки към представянето на самите данни с фокус върху точно определени теми. Такива анализи предлагаше и нашата система, но последните публикувани са от края на 2015 г.
---------------------
Изкуствата и туризмът най-малко внасят осигуровки
Любопитни изводи могат да се направят по показателя "принос към осигурителната система", който показва процента на социално осигурените лица в България сред завършилите професионалното направление в български университети през предходните 5 години по данни от НОИ и АдминУни. На дъното на тази класация е направление "транспорт, корабоплаване и авиация" с едва 64% осигурителен принос, т.е. може да се предположи, че немалка част от завършилите специалности в тази област са в чужбина. На следващите места са две специалности от сферата на изкуствата - музикално и танцово изкуство и изобразително изкуство съответно с 67 и 68%, а на шеста позиция е театралното и филмово изкуство - със 71% принос в осигурителната система. В изкуствата често хората са на свободна практика. Четвърти в класацията е туризмът, който има 70% осигурителен принос - това е сектор, известен с висок дял на сива икономика. И петте направления не са сред тези с най-висока безработица (социални дейности, психология, история, биотехнологии и биологически науки).
Нисък дял на осигурени има и в направления религия, философия, спорт, филология и история. С най-висок принос към общественото осигуряване пък са направленията военно дело, фармация, теория и управление на образованието, обществено здраве и проучване и добив на полезни изкопаеми.
Разбивката по вузове очертава следната картина: най-малко осигуровки внасят завършилите транспорт във Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" (46% осигурени), завършилите администрация и управление във Висшето училище по мениджмънт (50%), политически науки в Русенския университет (56%), изобразително изкуство във ВТУ (59%) и транспорт в Техническия университет-Варна (60%). На върха на тази класация са студентите, получили диплома по архитектура от Академията на МВР (98% осигурени), по теория и управление на образованието от СУ (96.7%), фармация - от МУ-Варна (96.4%), както и теория и управление на образованието - от Великотърновския и Пловдивския университет.
