Общо 415 души кандидатстват в конкурсите за директори, обявени от регионалните управления на образованието в страната. Някои са подали заявления за две и повече училища, а за 33 от общо обявените 276 вакантни места на този етап няма желаещи да заемат ръководната позиция. Това съобщават от МОН днес, когато изтича крайният срок, в който РУО ще обявят допуснатите до следващия етап на конкурсите.
Както "Сега" писа, част от правилата за провеждането на конкурсите бяха променени, след като новата наредба за провеждането им бе оспорена пред Върховния административен съд. Според новите правила в комисиите по избор на директори вече се включват общо трима представители на регионалните управления на образованието, определени от началника на съответното РУО. Досега те бяха двама. Без промяна са останалите членове - представител на съответната общинска администрация, както и представител на обществения съвет в училището.
"За първи път изборът на директори на образователни институции е ориентиран не просто към намирането на администратори, а към търсене на лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование. Това е част и от предприетите инициативи на МОН за промяна на образователната система и към намаляване на механичното възпроизвеждане на знания и формиране на повече умения и компетентности в учениците. За да се случи тази промяна, е важно как се ръководи всяко едно училище. Затова и философията на правилата на новите конкурси е да бъдат избрани не само нормативно подготвени хора, но личности с множества качества и компетентности", коментират от МОН.
На допуснатите кандидати до следващия етап на конкурсите предстои да решат тест, генериран в МОН в деня на изпита и който ще бъде единен за цялата страна. Той ще съдържа 50 въпроса, а времето за решаването му ще бъде 70 минути. За всеки въпрос има три варианта за отговори, от които само един е верен и носи една точка. Минималният резултат за допускане до следващия етап от конкурса е 30 точки.
След това всеки от кандидатите трябва да представи концепцията, която е подготвил за развитие на съответната образователна институция. Заедно с нея на самия изпит те ще трябва да решат и два конкретни казуса. За да се избегне субективният елемент, в МОН са разработени повече от 150 подобни казуси, които ще се генерират на случаен принцип в деня на изпита. Всички те се базират на реални ситуации, които са се случвали в българските училища и при които е било нужно не формално прилагане на нормативната уредба, а лидерски подход. Членовете на комисията ще имат право да задават въпроси, но само относими към съдържанието на концепцията на кандидата, казусите и спецификата на длъжността.
Изцяло променен е и начинът на оценяването, като всеки член на комисията трябва да го направи по предварително разработена скала от 1 до 5, където 5 означава, че кандидатът напълно отговаря на изискванията, а 1 - че не отговаря на тях. За да има пълна прозрачност, участниците в конкурса ще са без мобилни телефони, а целият изпит ще бъде видео и аудио заснеман от министерството. МОН вече е оборудвало залите във всички области, където ще се провеждат изпитите.
Новият тип конкурси измерват и умения за прилагане на нормативната уредба според спецификата на училището, индивидуалните потребности на учениците и работата с общността в съответното селище или квартал. Целта е и да се минимализира субективният подход и дори в училища, където има само един кандидат, да не се стига до избор, ако той не отговаря на всички условия.
