facebook
twitter

Просвета

Защо са му на един ВУЗ 34 чистачки и 23 портиери?

Високоплатени, но слабо подготвени ректори напоследък демонстрират, че стоят не само над закона, но и над съда
13 672
 Илияна Кирилова
Просветният министър Красимир Вълчев получи политическа подкрепа за предложените от него промени в закона за висшето образование. Остава да видим дали тя ще е достатъчна, за да се приемат всички новости, включително забраната един преподавател да участва в акредитацията на повече от един университет.

Когато преди 3-4 г. започна реформата във висшето образование, орязваща студенти в масовите направления и въвеждаща финансиране според качеството, немалко ректори предупредиха, че очакват сериозни финансови проблеми заради намалелите им кандидат-висшисти. Основната цел на тези промени беше да започне закриване на неефективни специалности и катедри, обединяване на университети и т.н., въобще нормализация на нездраво раздутата система. С напредъка на този процес обаче става все по-очевидно, че някои университети летят към дъното не заради здравословната реформа, а заради пороците на своето управление. Звучи нелепо, но е факт - вместо да провеждат важните разговори за това къде ще бъдат в следващите 10-20 години и дали изобщо ще се появят на европейската карта на висшето образование, редица ректори у нас се борят да задържат властта и високите заплати за себе си и приближения си елит, криейки се зад университетската автономия и колективната безотговорност. Примерите от последните дни идват от различни по характер училища, но в унисон показват, че във висшето ни образование все още има място за нов Свищовски Исус.

Стопанската академия в Свищов бе едно от най-силно ударените от реформата висши училища у нас, тъй като обучава само в двете специалности, обявени за най-излишни. Затова донякъде бе очаквано, че академията трудно ще върже бюджета си, но преди няколко седмици оттам обявиха, че ще приключат годината с колосален недостиг от 2-3 млн. лв. Донякъде този финансов провал се оказа "подготвян" от години. На другия полюс, но със същите финансови драми, е Националната художествена академия. При нея бюджетът не само не е намаляван, а даже се увеличава. И въпреки това ръководството се оказа

 

в дълг към преподаватели, служители, модели,

 

строители и т.н.

Общото и в двата случая са възмутително високите заплати на университетските ръководства, които те си гласуват за сметка на преподавателите, които биват държани на минимума. Оправдано ли е например председател на общо събрание да получава допълнително по 900 лв. към заплатата си, въпреки че свиква такова събрание само веднъж в годината? Що за наглост е преподавателите в едно висше училище да са 176 на брой, а административният персонал да е 222 души, включващ ректор с две секретарки, четирима зам.-ректори, 10 броя обслужващи звена, 22 броя обособени звена, 34 чистачки, работещи на две смени, 23 портиери и т.н.? А нормално ли е заплатата на асистент да е 748 лв., колкото е тя и на един организатор хранене, а на главен асистент - 870 лв., колкото на ръководител ремонти и поддръжка? В същото време в изнесения в София офис на Стопанската академия работи мениджър срещу 2005 лв., който има и организатор, разписващ се срещу 1040 лв. месечно. За сравнение - заплатите на доцентите там са едва 1143 лв., а на професорите - 1777 лв. В НХА заплатите на преподавателите също са замръзнали - средните брутни възнаграждения там са на ниво 1342 лв., 1338 лв., 1345 лв., въпреки че през годините и студентите, и субсидията на академията са били увеличавани, а направление изобразително изкуство бе обявено за приоритетно.

Двете висши училища не са изолиран случай. Проверка на МОН установи още миналата година, че

 

22-ма ректори формират неправилно възнагражденията

 

за ръководния състав и не спазват наредбата, уреждаща този въпрос. От тях само двама благоволиха да изпълнят указанията на просветния министър да отстранят нарушенията - Великотърновският университет и Техническият университет-София. Ангажимент да го направи е поел и Пловдивският университет. Останалите, сред които Лесотехническият университет, Университетът за хранителни технологии, Аграрният университет в Пловдив и т.н., изглежда не са склонни, поне засега, да се разделят с бонусите за ръководните кадри, включително и за членовете на академичния състав с ръководни функции, на които ректорите дължат спокойствието си. Има и други начини на употреба на университетската автономия за лични цели. Справка - разследването на в. "Сега" за стандарта на живот, поддържан с държавна субсидия, на лидерите на студентските съвети. Или пък проектите, които

 

неизменно печели майката на ректора

 

на СУ, докато редови преподаватели получават по-малко от начинаещ учител в средното образование.

За нарушение на финансовата дисциплина, погрешно водене на сметки, дори за погазване на закона за висшето образование, каквото е прехвърлянето на пари за заплати към покриване на разходи за строителство, санкции в закона за висше образование няма, а съдебната система е показала, че не се интересува много от университетите. Няма отговорност и за липсата на прозрачност, от която вече заболяха почти всички висши училища у нас. Препоръките и указанията на МОН обикновено се приемат само за сведение, тъй като ректорите не са длъжни да се съобразяват с тях - нали се ползват с академична автономия. Автономия, но криворазбрана. Крайно затвореният модел на академично самоуправление у нас, който няма аналог в света, на места доведе до такава еднолична и безконтролна власт, че някои ректори не се съобразяват дори със съдебни решения, камо ли да изпълняват препоръки на министър.

Опитите да се преосмисли университетската автономия не са от вчера и до този момент се сблъскват с

 

яростна съпротива от академичната общност

 

Миналата година просветният министър предложи пореден пакет от промени в закона за висшето образование в опит да се сложи ред в системата. Според тях ректорите ще сключват управленски договори с министъра, в настоятелствата освен бизнеса ще се включат и общините, а в органите на управление ще има повече място за млади преподаватели. Предвижда се още специален ред за формиране на ректорските заплати и минимални нива на заплащане по длъжности. Ред за отстраняване на ректори обаче няма, няма предвидени и санкции. Въпреки че са сравнително мек вариант на някакъв опит за контрол, промените чакаха една година, за да се доберат до парламента, а второто им четене предстои догодина. Ясно е, че съпротива ще продължи да има. За да проработят те обаче, не стига депутатите да проявят воля. Трябват и ефективна съдебна система, работещ финансов надзор и повишена чувствителност към пороците на самоуправлението и в самата академична общност, и извън нея.

11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

МОН предлага 3-годишно бакалавърско обучение

22.06.2020

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

3990 13
Университети започнаха да намаляват таксите за студентските общежития
Кабинетът утвърди по-високи такси в 2/3 от университетите

Коментари

Хумангоид

От много години се опитвам да открия една книга, английски автор, издадена у нас около 1992. Сюжетът: работник във фабрика започва да се интересува какво произвежда фабриката, защото той вижда само неговата част от процеса; нещо идва, той го обръща надясно и то заминава. Следват сюжетни обрати. Развръзка: фабриката не произвежда нищо. Преди да го ликвидират, работникът научава истината от самото правителство: много малко хора вече произвеждат много блага и трябва да се измисли занимание на "излишните"; правителството може да ги храни, но защо да го прави даром, след като може да ги държи в някаква зависимост.

Че и тук така. Колосално количество пари се раздават по фондации, институти, агенции, държавни предприятия... структури, които ако не взривят нещо (бойлер например, с две-три жертви), никой няма да предположи за съществуването им.

Наистина има такава книга. Наистина опитвам да се сетя коя беше.

пустиняк

Прочети Златният телец на Илф и Петров. Там също беше такава ситуацията в завода Херкулес. 

cymen

Не е страшно, че някой добър син като този Герджиков в СУ-то се добира до властта и става милионер за четири години. Страшното е, че дори като се разберат схемите му, пак го избират.

Cixi 2

Само, знайте, за парата...

Johnny2965

И кое е това ВУЗ, за което поставя въпрос министъра?

И е добре министърът да научи български език. ВУЗ е в среден, а не в мъжки род.

sega_reader

Знаех си аз, че в крайна сметка пак ще почнат от бай Иван огняра и кака Пена чистачката.

mick

А колко чистачки и портиери трябва да има един ВУЗ с огромна сградна база? 

 

Авторът да вземе да направи едно проучване.

Mrx

 

Че и тук така. Колосално количество пари се раздават по фондации, институти, агенции, държавни предприятия... структури, които ако не взривят нещо (бойлер например, с две-три жертви), никой няма да предположи за съществуването им.

Наистина има такава книга. Наистина опитвам да се сетя коя беше.

 

  Тук се говори за универсситети, ако не си забелязал и парите, които се отделят за образование и наука  съвсем не са толкова колосални. Ние сме пак на последно място по брой на вишисти, а за качеството да не говорим. И за това качество не са виновни толкова преподавателите, а разни измислици, че парите вървят след студентите, а и че се допуснаха над 50 университета, а и че в някои технически университети се допуснаха катедри, като право и история, менижмънт, икономика, а че средното образование е отчайващо слабо и влизат ученици без минимум знания. Също тези заплати на асистенти, главни асистенти, доценти и професори са разписани от държавата. Направи се голямата глупост доценти и професори да плучават по-малки заплати от обикновени учители, нещо, което го няма никъде посвета. 

Костадин Николов

А за какво са ни университети въобще?

 

Разбирам ако държавно финансираните университети трябваха на държавата, за да обучават кадри, които да работятв в държавните предприятия.

Тогава висшето образование щеше да се финансира от бюджета, а студентите да се задължават да работят във въпросните предприятия...

А парите в бюджета да постъпват от печалбите на държавните предприятия.

Ох, забравих, това беше комунизъм. Заклеймихме до и го отменихме отдавна.

 

Тогава така:

 

Разбирам ако държавно финансираните университети трябваха на държавата, за да обучават кадри, които след това да работят в частни фирми, които да предизвикват икономически растеж, който да предизвиква  вдигане на стандарта, който да кара хората да гласуват за политиците, които управляват държавата толкова добре...

 

Съответно, икономическият растеж щеше да генерира данъци, които да се използват за финансиране на университетите.

 

Само че висшистите предпочитат да си вземат дипломата и да заминат да предизвикват растеж и стандарт другаде. И става, че с парите от бюджета, вдигаме стандарта на Германия, Англия и Щатите.

 

А ръст на икономиката както нямаше, така и няма.

 

Така че, университетите просто трябва да се закрият. Който иска висше образование – нека ходи в чужбина. Така или иначе пак така ще направи, ами поне сам да си плаща за масрафа.

 

На нас тука, като на всяка нормална колония, висше образование не ни трябва. И средно не ни трябва. Така – начално – да можем да си преброим заплатата и да четем етикетите в магазина – кое колко струва, дали е в промоция и колко процента е тя.

Su38

Явно отнесохме боя, изядохме солта и акълът ни почна да идва. Откога говорим за тъпотията "парите вървят след студента", че образованието е обществен, а не търговски процес... Ама какъв вой беше срещу това... Направи си е диагноза.

Хайде да спирам, че ще ме наскочат ловки безобидни гласове, недодиагностицирани и пр...

Man.ol

Защо са му на един ВУЗ 34 чистачки и 23 портиери?

E, че как защо - ами ако преподавателите се изпоразболеят, кой ще ги замества? ?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×