75% от директните плащания за обработваеми земи са получени от 3700 физически и юридически лица, но те представляват реално 100 свързани лица. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран в края на миналата седмица от Тихомир Безлов, главен експерт в програма "Сигурност". При плащанията по програмите за селските райони 67% от субсидиите са усвоени от 100-те свързани лица, каза експертът. Данните са за 2016 г., като от десетте най-големи юридически лица в земеделието първите пет са на едно семейство.

Според Безлов концентрацията на субсидии в земеделието води до криминални практики. Той припомни, че за 2018 г. общо от еврофондовете България очаква да получи около 4.2 млрд. лв. За селското стопанство са предвидени 2.91 млрд. лв., от които 2.64 млрд. лв. са от еврофондове. Проблемът не е, че 69% от субсидията е в селското стопанство, а концентрацията ѝ, изтъкна той.

Безлов коментира, че приемането на таван за субсидиите от 300 хил. евро през 2014 г. е довело до раздробяване на стопанствата чрез подставени лица. В новата европейска Обща селскостопанска политика се обсъжда след 2020 г. да има още по-нисък таван на директните плащания от 60-100 хил. евро. Така, за да продължи да получава субсидии в същия размер, най-големият получател трябва да се раздроби поне на 47-48 фирми, а на 100-те най-големи им трябват поне 2400 фирми, изчисли експертът, цитиран от Инвестор.бг.

И докато стопанствата се роят, от Министерството на земеделието правят нов опит за решаването на проблема с разпокъсаните ниви. За целта ведомството на Румен Порожанов е изработило проект на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който обединява други няколко нормативни акта. Целта е да се създаде ред в комасацията на земеделски земи - проблем, за решаването на който от години настояват в бранша. С проекта се въвеждат и нови такси, предвидени са и глоби.

Оказва се, че България е първенец в Европа по показателя "раздробена земя" - имаме над 20 милиона парчета с над три милиона собственици. Допълнителен проблем е наличието на много наследници на всяка една нива, което е още една пречка пред окрупняването на площите. В новия проект е заложен и ред, по който да става уедряването на нивите. Решението за изготвяне на план за комасация ще се взема единодушно от общото събрание на собствениците. То ще определя имотите, които се включват в плана, необходимия бюджет, ще учредява местен комитет и ще приема проекта на плана за уедряване, става ясно от проекта. За откриване на процедура собствениците ще подават заявление до агроминистъра, който назначава постоянна комисия, приемаща проекта. Още отсега обаче експертите са скептични, че законът ще види бял свят. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи имат свой прочит защо комасацията не върви години наред - един проект за окрупняване се прави за не по-малко от 2 години, а обикновено у нас министрите се сменят по-често.

С проекта се въвежда и такса за промяна на предназначението на земеделската земя, която ще се определя с тарифа на правителството и ще се плаща от този, който е поискал промяната. Изключение има само за тези земеделци, за чиито земи има влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален или на общински обект. Проектът предвижда и глоби за палене на ниви, които ще са от 500 до 5000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 10 хил. лв. за второ.

ПУСТОШ

България е лидер по брой на изчезващите села в Европа. "Всеки опит да кажем, че има шанс младите хора да се върнат на село, на този етап е самозаблуда", коментира пред БНР Галина Пейчева, зам.-председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Тя даде за пример селото, в което има лично стопанство - най-младият постоянен жител там бил на 76 години. Субсидиите, които фермерите получават, са в пъти по-ниски от тези на европейските им колеги, изтъкна тя. Според колегата й Анатолий Георгиев проблемът не е само в парите. "Колкото и европейски средства да бъдат наливани в селското стопанство, то няма как да бъде икономически ефективно. Това е така заради разпокъсаната собственост на земята със среден размер на нивите от 6 декара, както и заради разрушената и липсваща напоителна и отводнителна инфраструктура.