Почти 44% от българите на възраст между 20 и 64 години живеят в пренаселени жилища, сочат данни за 2017 г. на европейската статистическа служба "Евростат", оповестени през миналата седмица. В Европейския съюз домакинствата, живеещи на тясно, са средно около 16.7%. Сред всички държави в изследването България е на второ място по този показател с 43.5 на сто. Преди нас е само северната ни съседка Румъния, където 47.8% от гражданите живеят в пренаселени домакинства.
Тенденцията за пренаселването на домовете у нас не е от скоро. Данните на статистиката за предишната година (2016) например показват, че тогава 42% от българите са живели на тясно. Това значи, че само за година броят на хората в претъпкани домове се е увеличил.
Критериите за пренаселеност, според "Евростат", са няколко. Смята се, че човек живее в пренаселено жилище, ако то не разполага с поне една стая за домакинство; една стая за двойка в домакинството; една стая за човек на 18 или повече години; една стая за двама души от същия пол на възраст между 12 и 17 години; една стая за човек на възраст между 12 и 17 години, който не е включен в предходната категория; една стая за две деца на възраст под 12 години.
Хърватия е на трето място след България (41.4%) по най-висок дял граждани, живеещи в пренаселено жилище. След нея е Латвия с резултат от 40.7%, следвана от Унгария с 40.1%. На другия полюс - с най-нисък дял на живеещите в претъпкани домове, са Ирландия (2.1%), Малта (2.4%) и Кипър (2.5%). От резултатите на статистиката става ясно още, че пренаселеността в Испания, Дания, Финландия и Португалия също е малка.
На фона на пренаселеността необитаваните жилища у нас, или т. нар. тъмни прозорци, достигат до 1.2 милиона. По данни на Националния статистически институт (НСИ) домакинствата у нас, които са около 3 милиона, обитават 2.7 милиона жилища. В същото време, пак по данни на НСИ, у нас има около 3.9 милиона жилища, припомня Инвестор. бг. В градските райони у нас са незаети около 650 хил. жилища - 25% от жилищния фонд в градовете, а в селските райони - около 580 хил., или 43 на сто от жилищата в селата. Тази статистика включва както вилни имоти, които не се ползват целогодишно, така и необитаеми с години имоти, които обаче имат собственици. Само в столицата и областта незаетите жилища са около 200 хил., в Бургас - около 120 хил., във Варна - 80 хил.
ПРОБЛЕМИ
Данни от доклад на Евростат за демографската карта на ЕС, публикувани през миналата година, сочат, че броят на необитаваните жилища в Софийска област достига до 48%. Освен това 3/4 от апартаментите у нас са в сгради, по-стари от 30 години и не са добре поддържани. Причина за това са фактори като липса на заинтересованост за общите площи, неплащането на такси от отсъстващи собственици и очаквания за помощ от държавата. Проблемът се задълбочава въпреки програмата за "безплатно" саниране. Тя имаше крайно ограничен обхват, на практика не е довършена и не е ясно дали изобщо ще продължи. В същото време все по-трайна става тенденцията да се увеличава броят на жилищата в една сграда, отчетоха наскоро от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). Причината е в стремежа към по-мащабни проекти, които позволяват по-ниска себестойност на строителството и предлагане на по-достъпни цени.
