В сряда сутрин изглеждаше, че Варна няма управление. Докато в сняг и лед хора бутаха автобуси, деца мръзнеха пеш, без идея ще работи ли училището, а автомобили катастрофираха, общинската администрация произвеждаше мълчание. Половин ден - ни вопъл. Все едно превратаджии бяха нахлули в кметството, мълчеше се както преди революционно комюнике.
Това си бе чисто пиар издънка. Тя бе по-голяма от самото случващо се по улиците, тъй като е нормално в град, в който рядко вали сняг, да настане суматоха. На обикновените хора мълчанието не говореше много (нямаха нужда от обяснения), но за наблюдателите и политически изкушените люде означаваше много. То показа, че по елементарни неща се действа ахмаджийски.
Пиарът по принцип е надценена дейност. Обикновено се разчита той да
да обясни необяснимото,
да направи черното бяло и обратно, обаче не - няма как да произведе напълно различна действителност. В контекст на управлението на третия български град това е ключово, защото за страшно много неща се разчита на пиар. Но понякога той се дъни елементарно като в сряда, друг път е обективно безсилен.
По-важни са принципните обективности. Има неща, които пиарът просто не може да "покрие", а те са важни за разминаването между очакванията спрямо кмета Благомир Коцев (ПП-ДБ) и реалността. В дребнотемната всекидневна говорилня се подминават, но именно заради тях управлението и управляваните все повече живеят в отделни вселени:
В града продължава бясно да се строи - в квартали, върху полянки, на плажа (чрез преместваеми бетонни блокчета постаменти). Никнат мастодонти (върху и около бившия Дом Младост, до Военна болница и т.н.).
Безмилостно се сече
Реагира се или с безсмислени глоби (бълха го ухапала инвеститора), или се казва: "Разрешенията са издавани в предишния мандат. Проектите са законни - няма какво да направим". Но дори да са верни оправданията, преди изборите не се обещаваше “Ще оставим строителството да се разгърне най-законно". Обещаваше се да спре. То и при Иван Портних (ГЕРБ) строителството и сечта бяха законни (само глупаците не го вдяват).
Проблемът не е законността, а духа и намеренията,
провежданата политика - ще ограничават или не. Година и три месеца желаната политика не се усеща. Доказателство е и промъкващата се изцяло през настоящия мандат висока сграда до Окръжна болница (очертава се да бъде посмалена от 140 на 64 метра, гол-я-я-м успех). Също и че старият главен архитект, скарал се на финала с Портних, най-триумфално бе върнат на поста (Виктор Бузев; без ирония - готин човек, джазмен дори - но в случая иде реч за политика, не спорт и музика).
А сега да си представим човек, който притежава сгради в парк - ресторант и хотел. По кой точно морален канон той следва да ги има в парка, други да нямат? А чисто практически той би ли имал интерес да влизат автомобили до ресторанта, или не?
Ако до неговия може, по каква логика до други да не може?
Отговорите са безумно ясни. Но примерът въобще не е фантазия - човекът с имотите е Коцев, паркът - Морската градина. За година и три месеца автомобилното движение в градината се увеличи стремглаво, сгради се доустройват (само че тихичко, без протести). Мен ако питате, случващото се e напълно нормално, след като кмет е сградопритежател в парка, и точно фирмата му през годините обжалваше спиранията на колите (адвокат - сегашен зам.-кмет). Другото би било противоестествено. Оправданията са: "Навремето обжалвахме, защото заповедите срещу колите бяха незаконни. А ние ще ограничим законно, генерално". Е,
къде след година и три месеца е генералната законност без автомобили?
Дори стъпка да е направена? Разбира се, и по тоя параграф глупаците, дето вярват, че вълкът и агнетата може стигнат до обща гледна точка (дори вълкът да опитва), все още са достатъчно много.
А преди изборите се обещаваше с тонове: без сгради в парка, коли - само поляни, зеленина... Но казусът е съчетан с още един момент, искрено забавен. В ресторанта, върху съседна поляна, с цел приятното хапване и пийване на клиентите, са разположени преместваеми шатри. От самото начало ГЕРБ ги атакува в незаконност, водят се дела, тия дни за проверка бе активиран областният управител (Андриана Андреева, ГЕРБ; досега тя се пазеше от калните битки, но оцеляването има цена). Самият Коцев е в странна ситуация - преди година и три месеца си бранеше шатрите в качеството на бизнесмен, като кмет - не толкова, ама... не ги маха. Големият въпрос обаче не е до закони, партийна кал и т.н. А отново до демонстрирана политика, до чисто човешко поведение - ми като си кмет, след като си обещавал поляни, свобода, просто махаш шатрите!
Лишаваш се от клиентите, слагаш безплатни пейки - това е!
Ако сам не го направиш, кой? Чакаш Мъск ли да се произнесе?
Преди изборите се говореше също за 10 напълно нови парка из кварталите - забележително обещание, което напълно сериозно следва да влезе в учебниците - показва как в политиката най-брутални лъжи носят ползи; произнасяни от хора, които напълно искрено вярват, че не лъжат.
В града няма и грам икономическо оживление - все така най-мощният "икономически агент" са сервитьорките, (за)строителите, плюс ония професии, които обгрижват мъжките бради и женските маникюри. Мен ако питате пак, един кмет не може да влияе пряко на икономиката, просто отбелязвам, че по изборите и по тая част се говореше друго.
Но да се върнем към бедствието в сряда. Постфактум Коцев обвини за несправянето със снега една от поддържащите фирми. Един от началниците й (Росен Колелиев, врял-кипял пътищар)
дълбоко се разкая
Пак фирмите от поддръжката бяха обвинени в началото на мандата за криза с боклука ("подривна дейност!"). Всички тия фирми навремето бяха с Портних, на финала го изоставиха, сега най-вероятно пак си искат своето. И се оказа, че в подписаните от настоящата администрация договори за зимна поддръжка има една много интересна клауза: общината плаща "такса готовност" - по 57 000 лв. на месец - да се стои, без да се спи. Защото без "такса готовност", обясниха общината и фирмите, чистенето на снега не е рентабилно. Колко точно в сряда нещата не бяха проспани, е ясно. Но също така е ясно, че в последните 10 години във Варна сняг е падал общо не повече от 12 дни. Тоест, следва да се признае от сърце, наистина една много хубава рентабилност се е получила - като
по 57 000 лв. на месец за пожарна в каменен град.
Пак чистосърдечно следва да се отчете, че ако при Портних бе тая "такса готовност", депутатката от ПП-ДБ Стела Николова досега щеше да е направила три протеста, симпатизанти да се изпотръшкат с "Корупция!", "#mafia", 4-5 "граждански" сигнала да полетят към Кьовеши... - и на финала Коцев да обещае, че при него кочината ще секне. Но щом ПП-ДБ управлява, кочинката е освободена от протести.
Нека не става объркване! Този текст не е апология на Иван Портних и ГЕРБ. Те не управляваха добре, заслужено паднаха. За грешките им, докато бяха във властта, е писано много. Но отдавна отговорник за хубавото и лошото е Коцев. И всички виждат, че за година и три месеца промяна в ерата на промяна няма. Обезкуражени, търсещите надежда варненци стигат до реторичното: "Ама по-добре ли е ГЕРБ да се върнат?". Което си е чиста хомеопатия -
все едно да се успокояваш с цар, вместо със султан
Ако преформулираме Левски, "нам" няма значение ГЕРБ ли е или ПП-ДБ - важно е Варна да е чиста и свята. В пряк и преносен смисъл за година и три месеца не стана по-чиста, а за светостта ни е късничко на всички.
Следва да се признае също, че Коцев няма мнозинство в общинския съвет. Стъпва върху хиляди подривни мини, наистина е бойкотиран по ред въпроси, при правителството на ГЕРБ тепърва ще е чегъртан. През първите година и три месеца нито Портних бе по-добър кмет, нито Кирил Йорданов, нито Христо Кирчев (при все, че имаха мнозинства). Но изброените примери показват, че миналото не може да бъде оправдание, а и нещата не зависят само от коварния враг. Истината е, че варненското управление хич не върви на добре. И следва да се казват тия неща, за разлика от залъгалки като "Ма то промяната ще си проличи следващия мандат, за един не става" - много скоро ще почнат да се казват, докато животът тече един и същ.
