Българското правителство получи два шамара от Европейския съюз в един ден. Холандия попари отново надеждите на България да влезе в шенгенската зона, като й отказа достъп заради ширещата се корупция на високо равнище. Брюксел отчете, че борбата с това явление у нас е незадоволителна.
Министърът на външните работи Стеф Блок, който дойде в София заради честването на 110 години дипломатически отношения между двете страни, отклони горещото желание на домакините си да промени позицията на своето правителство покрай юбилейния повод и да даде зелена светлина на България за зоната без вътрешни граници в ЕС.
„Ние разбираме това желание, но се надявам, че и вие ще разберете, че и холандският народ трябва да е уверен, че ще има изключително силен и безкомпромисен контрол на външните граници, преди да приеме България в Шенген. Впечатлен съм от постигнатия прогрес. Министър-председателят (Бойко Борисов - бел. ред.) ми показа многобройни снимки от оградата по границата, но има още една част, свързана с граничния контрол – как се справя правителството с корупцията, какъв е подходът към трафика на хора, има ли допълнителни системи, които са внедрени за борба с трафика на хора и корупцията. В тези области смятам, че има нужда от допълнителен напредък. Трябва да има по-стриктна система в това отношение", заяви холандският министър на пресконференция след срещата си със своята колежка Екатерина Захариева.
Посещението на Стеф Блок съвпадна с излизането на специфичните препоръки за България и другите страни в ЕС в рамките на т.нар. Европейски семестър през 2019 г. Документът също обръща внимание на високото равнище на корупция в България, въпреки че за наблюдението й по тази тема има друг инструмент на Еврокомисията, който се нарича Механизъм за сътрудничество и проверка. Там пише: "На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта".
Холандия е най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции в България (извън еврофондовете), които за периода 1996-2018 г. възлизат на 7.8 млрд. евро. През миналата година обаче нейни предприемачи са инвестирали едва 80 млн. евро у нас, което е показател за сериозно отдръпване. Какво пречи на инвеститорите в България пише ясно в доклада на ЕК за семестъра: "Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите".
Експертите в Брюксел са забелязали социално-икономически слабости, които пречат на България за сближаване с другите държави в ЕС, и отправят четири препоръки.
1. Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда. Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство. Според тях за държавата "съществуват данни, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство", а мерките на властите биха били "от първостепенно значение за допълнително намаляване на все още големия дял на сивата икономика".
2. Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище. Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност. Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
3. Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
4. Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение. Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.
ПРЕПОРЪКИ
В специфичните си препоръки към България за икономическата политика в следващите 12 месеца ЕК за първи път обръща внимание на слабите инвестиции у нас. "Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции. Обхватът и качеството на транспортната инфраструктура остават под средното за ЕС равнище. Трансевропейската транспортна мрежа в България все още не е завършена, а емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт са се увеличили значително през последните 5 години", се казва в документа. Затова Брюксел посочва, че има необходимост от допълнително развиване на жп и пътни участъци, както и на интелигентни транспортни системи.
- Според Брюксел реформите в публичната администрация и електронното управление продължават да бъдат бавни и не водят до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба. Слабостта на институциите, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите.
- ЕК отново обръща внимание на ефективното прилагане на приетите вече законодателни мерки срещу прането на пари. Посочва се, че ДАНС все още не е изработила националната оценка на риска, която е "крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма". Последните събития в банковия сектор показват, че трябва да се засили надзорът върху международните финансови сделки.
- Препоръки се отправят и към автомобилното застраховане и по-специално "Гражданска отговорност": ясни правила за обезщетяване, прозрачност в ценообразуването на застраховката чрез въвеждане на системата "бонус-малус" и стриктно изплащане на задълженията по линия на "Зелена карта".
