Отсъствията и бягствата от час са сериозен проблем за българските училища - България е на 8-о място по отсъствия от училище от 58 държави, като страната ни се отличава и по силното влияние на този проблем върху качеството на обучението. Това е един от изводите в допълнителните анализи, съпътстващи престижното международно изследване на грамотността PISA 2015. Това остават и най-актуалните данни към момента в очакване на доклада за проведеното тази година ново проучване PISA 2018.
Както "Сега" е писал многократно, 15-годишните ученици у нас твърдо държат последните места в ЕС по резултати. 41% от деветокласниците ни са функционално неграмотни и нямат елементарни четивни умения, 42% са под критичния минимум знания и умения по математика, а 37.9% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки. Освен да измерва грамотността обаче, PISA изследва и факторите, които влияят върху представянето на младежите.
44.7% от децата в девети клас у нас са пропуснали поне един цял ден от училище в двете седмици, предшестващи провеждането на PISA. От тях 31.2% са отсъствали един или два дни, 6.1% - 3 или 4 дни, а 7.4% - повече от 5 дни. С този резултат България се нарежда на осмо място сред изследваните държави. В групата на страните, за които отсъствията представляват сериозен проблем за образователната система, са още Черна гора, Италия, Уругвай, Доминиканската република, Словакия, Бразилия, Турция, Колумбия и Катар. При тях над 40% от учениците са заявили, че са пропуснали поне един ден от училище през последните две седмици преди проучването. Особено тревожно у нас е това, че за три години - в периода от PISA 2012 до PISA 2015, целодневните отсъствия в българските училища са нараснали с 20%.
В анализа на данните се отбелязва, че в пет страни: България, Франция, Италия, Словения и Уругвай, отсъствията са значително по-голям проблем в училищата с ученици в неравностойно положение. В тези страни отсъствията в школата, в които преобладават младежи с неблагоприятно социално-икономическо положение, са с 14% до 15% повече, отколкото в останалите учебни заведения. Пресметнато е, че такъв висок процент бягства води до понижение на резултатите по природни науки с 15 до 20 точки.
Подобни са данните за учениците, които са пропуснали някои учебни часове в предходните за провеждането на PISA две седмици. 47.5% от българските ученици признават, че са избягали от час в двуседмичния период, предхождащ PISA, като в България разликата между училищата с ученици от по-неблагоприятна и по-благоприятна социокултурна среда е най-голяма от всички участващи в PISA страни - 21.5%. Ако тези ученици бяха посещавали всички часове, резултатите по природни науки за България вероятно щяха да бъдат с 43 точки повече или с 23 точки повече, ако се отчетат социално-икономическите и културните различия на учениците, според проучване, направено в България.
ЗАКЪСНЕНИЯ
Значителен е и делът на родните ученици, които често закъсняват за час - 56% са правили това поне веднъж, което е с 10% повече от средното за ОИСР, но все пак има намаление от близо 3% в сравнение с PISA 2012. Закъсненията, подобно на бягствата от час, силно влияят върху постиженията на учениците - българските ученици биха имали по природни науки с 33 точки повече или с 15 точки повече, ако се отчете социално-икономическото положение на учениците.
Още за изследването - на 12-а и 13-а стр.
