Задлъжнялостта на българите към банките намалява, но расте тази към фирмите за бързи кредити и за доставка на ток, вода и парно. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) за първите шест месеца на годината. Според него делът на просрочените задължения на гражданите към фирмите за бързи заеми е нараснал на 20% при 18% за първото полугодие на 2018 г. От 1% на 5% пък се е увеличил делът на неплатените в срок сметки за комунални услуги. Ръст от 15 на 17% се отчита и на задълженията към мобилните оператори.

Като цяло обаче броят на хората с просрочени дългове намалява през тази година. През първото полугодие длъжниците, предадени на фирми за събиране на вземанията, са били 570 хиляди души, а година по-рано са били 636 хиляди, съобщиха от АКАБГ. Това, че са дадени на "събирачи на дългове", означава, че тези потребители не са плащали вноските и сметките си повече от три месеца.
Чувствително е спаднал и трудносъбираемият дълг, възложен на колекторските агенции. След миналогодишния спад сега за първите 6 месеца на 2019 г. понижението е с 38% - от 743 млн. лв. за първото полугодие на 2018 г. на 464.3 млн. лв. за първите шест месеца на тази година. Така средният дълг на потребителите, който миналата година достигна 1162 лв., сега вече е 815 лв.

Според Райна Миткова, председател на АКАБГ, причините за подобрената ситуация със задлъжнялостта на населението са комплексни. "От една страна, през последните години кредиторите промениха политиката си и все по-често прибягват до ранна продажба на лошите си портфейли, най-вече банките. От друга страна, макроикономическата среда се подобрява - потребителите са по-платежоспособни, по-сигурни в доходите си и се стремят да погасяват задълженията си навреме. Не е за пренебрегване и друг факт - финансовата култура на българите се подобрява. Те все повече разбират, че неплащането носи единствено негативи за тях, което ги кара да бъдат по-стриктни и да запазят доброто си кредитно досие", коментира Миткова.

Тези наблюдения обясняват защо делът на просрочените задължения към банките, предадени за събиране на колекторските фирми, пада от 54% на 49% за последната година. Въпреки това банките остават най-големите кредитори на гражданите.

При междуфирмената задлъжнялост също се наблюдава сериозен спад в обемите и покачване на редовността на плащане - най-висока от 6 години насам, посочиха от АКАБГ. Това е тенденция в цяла Европа, където по-голям процент от фактурите се плащат навреме в сравнение с предходната 2018 г. У нас 77% от издадените фактури също се плащат навреме през настоящата година при 76% през миналата. 

ПРОФИЛ

Повишението на длъжниците с "бързи" кредити пък се обяснява с профила на потребителите на този конкретен продукт, който на практика не се изменял сериозно във времето.
Без промяна е профилът и на средностатистическия длъжник - млад мъж около 30-годишна възраст, със средно или висше образование, работещ на трудов договор. Тази година преобладават длъжниците от Благоевград и Варна.