2022-ра година приключи с бум на бързите кредити. Към 31 декември обемът им е достигнал рекордните 4.42 млрд. лева. Увеличението е с с 725 млн. лева за година. Експертите коментират, че бързият ръст на този тип заеми (наричани бързи, защото се отпускат почти без формалности, далеч по-лесно от банковото финансиране) до голяма степен се дължи на високата инфлация.
"Невъзможността българинът да покрие ежемесечните си разходи е една от основните причини за ръста на бързите заем", коментира Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.
"Голяма част от хората успяват да погасяват навреме дълга си, но други не се справят. А при бързите кредити наказателните лихви са огромни, сумата скоростно набъбва, събирането й се прехвърля на фирма колектор. Срокът за преминаване към колектори постоянно се скъсява", обяснява Майорски.
"Бързите кредити е хубаво и бързо да се връщат. Практиката доказва, че след третия влизате в дългова спирала", твърди финансовият експерт Иво Димитров.
Особен феномен е т.нар. "сериен длъжник", който тегли заем след заем, обръщайки се към различни компании за бързи кредити. Миналото лято кредитни посредници разказаха за удивителни случаи, в които един човек е успял да вземе 29 заема, а друг - 24. Длъжникът с рекордните 29 бързи кредита е получил общо само 30 000 лева - отпускали са му сравнително малки суми.
През третото тримесечие на миналата година БНБ регистрира скок на необслужваните бързи кредити - с 23% спрямо същия период на 2021 г. В последната четвърт на 2022 г. също има увеличение на "лошите" заеми, но то е доста по-малко - с 6.8 процента. Сумата на сериозно просрочените задължения обаче не е никак малка - те са били почти 303 млн. лева в края на декември.
Защита
"Бързите кредити ще растат, защото във време на висока инфлация и все по-високи сметки за храни, ток, горива българите с най-ниски доходи трудно могат да вържат семейния си бюджет от заплата до заплата. Те ще прибягват до бързи кредити, защото не могат да покрият изискванията на банките, а това са най-скъпите кредити на пазара", коментира кредитният консултант Тихомир Тошев. "Хората, които работят в сивия сектор, не получават по документи парите, които взимат за труда си и не могат да се ползват от банковите кредити. Затова държавата трябва да работи за изсветляване на сенчестите доходи", посочва Тошев.
"Искаме да бъде е създаден правилник, по който колекторските фирми да упражняват дейността си. Те практикуват като едно обикновено търговско дружество, което всеки от нас може да си направи срещу 1 лев. А някои от тях използват заплахи и други недопустими похвати за събиране на задължения. Българското законодателство трябва да защити потребителите", коментира Пейо Майорски.
