Безпрецедентен правен абсурд сътвориха депутатите около отлагането на спорния закон за горивата. На извънредно заседание във вторник ресорната парламентарна комисия за борба със сивата икономика трябваше да гледа на второ четене отсрочването му с 6 месеца. То бе поискано от премиера Бойко Борисов, след като дребните търговци на горива заплашиха с протести по почина на "жълтите жилетки" във Франция. Те обявиха готовност за протести заради високите финансови изисквания, които ще извадят по-голямата част от тях извън пазара. Отлагането бе одобрено на първо четене миналата сряда.

Между двете четения обаче законът влезе в сила от понеделник, 28 януари. Това породи куп недоразумения и опасения, че отлагането му може да бъде атакувано в Конституционния съд. При обсъждането на правителствения проект за отлагане на влизането в сила на закона миналата сряда бившият вицепремиер и сегашен депутат от Обединени патриоти Валери Симеонов поиска в същия ден той да бъде приет и на второ четене. Вместо това депутатът от ГЕРБ Делян Добрев предложи, а депутатите дружно одобриха, тридневен срок за предложения между първо и второ четене. Това автоматично вкара обсъждането след датата, от която законът действа. Въпрос на тълкуване е дали става дума за подкрепа за откровено лобисткия закон, но е факт, че има влязъл в сила нормативен акт, който не може да работи.

На помощ да разплете сложната ситуация във вторник бе извикан и шефът на правната комисия Данаил Кирилов. След близо 4 часа дебати как да се излезе от правния батак, комисията гласува в крайна сметка законът да остане в сила от 28 януари. С "до 6 месеца" обаче се отлага приемането на наредбата за регистрирането на търговците и превозвачите по новите правила. Така на практика, въпреки че е действащ, законът няма да се прилага до появата на наредбата. "Според мен това е правен абсурд, въпреки че не съм юрист", не скри изумлението си депутатът от ГЕРБ Валентин Николов.

Допълнително усложняване на ситуацията породи и желанието на председателя на комисията Емил Димитров-Ревизоро наред със сроковете да се приемат и направените предложения на различни депутати за поправки в закона. По принцип идеята на отлагането бе да има време да се изслушат всички засегнати страни и да се направят необходимите корекции. На заседанието обаче Ревизоро, който е и основен вносител на закона, лобираше той да не се отлага и скоростно да се приемат поправките, които удовлетворяват повечето искания на недоволните браншове.  

Такава бе и позицията на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), която се смята за основен автор на закона. "Това чадър над сивата икономика ли е?", попита депутатите председателят на БПГА и шеф на "ЛУКойл България" Валентин Златев. Според него формални причини законът да се отлага нямало, след като неговата асоциация вече се е разбрала с минната и строителната индустрия как да се реши проблемът им с ведомствените бензиностанции. "Създава се прецедент да се отлага влязъл в сила закон. Това е тежък противоконституционен казус. Искате да се отмени преследването на нарушителите на закона ли?", попита Златев. "Няма да издържим още 7-8 месеца на нелоялна конкуренция. Моля ви да го отчетете", оплака се той пред народните представители.
Те обаче се оказаха абсолютно неподготвени и в неведение какво гласуват. Затова и постоянно питаха: "Какво точно гласуваме?" и "Какво правим сега?" На няколко пъти шефът на комисията връщаше текстове за прегласуване, защото "в бързината е станала грешка". В крайна сметка се създаде впечатлението, че именно Валентин Златев, а не Емил Димитров, председателства заседанието на комисията.
Засега е ясно, че комисията одобри предложението на ДПС да отпадне изискването малките бензиностанции да имат 20 000 лв. капитал и да плащат 20 000 лв. обезпечение. Капитал от 1 млн. лв. и 500 000 лв. гаранция няма да се изисква и от търговците на пропан-бутан. Прието бе и предложението на депутати от БСП минната и тежката пътностроителна техника да може да се зареждат на място в рудниците или строителните площадки, без да е необходимо да се извеждат до бензиностанциите.
Въпреки това Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива, които също присъстваха на заседанието, не останаха доволни. „Искаме законът за горивата да бъде спрян. Проблемът не е само в 20-те хиляди лева гаранция. Искаме на регистрационен режим да бъдат поставени износът и вносът. Те са основните генератори на сива икономика”, заяви Симо Симов от сдружението. 
Българската минно-геоложка камара, както и КРИБ, също настояха законът да бъде спрян. 
На заседанието на комисията избухна и спор между депутатите и министъра на икономиката Емил Караниколов, който трябва да напише наредбата за прилагане на закона. Депутатът от БСП Драгомир Стойнев обвини правителството, че нарочно бави закона, защото "някой има полза още 6 месеца да има сив сектор". "Какво се случва след 6 месеца? Има избори", каза Стойнев, намеквайки, че това е начин партиите да се финансират.
Емил Димитров-Ревизоро пък поиска министър Караниколов, след като защитава малките търговци, да представи списък кои членуват във въпросното сдружение на търговците и превозвачите на горива.
"Този закон не е на правителството. Ако беше, щеше да има оценка на въздействието, обществено обсъждане, приемане от Министерския съвет и чак след това - в Народното събрание. И нямаше да има проблеми. А сега всички заинтересовани казват, че проблемът е в закона", заяви Караниколов. Все пак министърът уточни, че правителството е за това да има закон и да има регистрация на всички участници в петролния сектор.

Законът за горивата бе внесен през миналата година от депутати от всички политически сили начело с Емил Димитров-Ревизоро. Още тогава се появиха съмнения, че той е силно лобистки, в защита единствено на едрия петролен бизнес.

ПРОЦЕДУРА
Днес в Народното събрание се очаква законът за горивата да мине на второ четене. Според Данаил Кирилов формулировката наредбата да се появи "до 6 месеца" от влизането на закона в сила, означава, че процесът може и да се ускори, стига икономическото министерство да успее да организира регистрацията по-бързо. "Все пак трябваше да предвидим повече време, ако президентът реши да наложи вето или ако трябва да се иска нотификация от Еврокомисията", посочи той. За нотификация дали спорният закон съответства на правото на ЕС, настояваха преди време две министерства - финансовото и икономическото.