Специалната закрила от уволнение за служители с увреждания отпада. Срещу това обаче се въвеждат нови тежки изисквания за бизнеса. Във всички фирми с 26 или повече служители ще има задължителна квота за хора с увреждания. При неизпълнението им работодателят ще заплаща ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане (50 и над 50% увреждане). Помощите за хора с увреждания се обвързват с линията на бедност, а за личната помощ все пак ще се пише отделен закон.
Това предвижда окончателният проект на закон за хората с увреждания, публикуван вчера за обществено обсъждане. Социалният министър Бисер Петков не се отказва от спорните квоти въпреки предупрежденията на бизнеса, че те на практика са нов квазиданък. Единственият реверанс е, че изискванията са леко смекчени. Петков обаче най-сетне се е вслушал в искането на работодателите да отпадне специалната закрила от уволнение на хората с увреждания, тъй като сега тя само пречи на наемането им. За тази цел се предлага фундаментална промяна в Кодекса на труда - служители с 50 и над 50% намалена работоспособност ще могат да се освобождават по общия ред, а не само с разрешение на инспекцията по труда, както е сега.
Така или иначе обаче занапред всяка по-голяма фирма ще е длъжна да наема хора с трайни увреждания. За фирмите с 26 до 50 служители изискването е за наемане на 1 лице с трайни увреждания, за тези с 51 до 99 работници квотата е две лица, а работодатели със 100 и над 100 работници и служители трябва да гарантират, че 2% от средносписъчния състав са лица с трайни увреждания. Въпреки предупрежденията, че има сектори и дейности, в които такива квоти са невъзможни, министерството не се отказва да ги въведе повсеместно. Единствената "милост" е, че прагът е малко вдигнат - от 20 на 26 служители, а за най-големите фирми квотата е намалена наполовина - от 4 на 2%. Тези работни места трябва да бъдат извън ангажимента на работодателя да пази между 4 и 10% от щата за трудоустрояване и не могат да заменят работници и служители, които не са с трайни увреждания. С други думи, ако тези текстове се запазят, всички големи фирми ще са длъжни да увеличат с 2% работната си сила, за да отворят места за хора с ТЕЛК над 50%. В условията на хроничен недостиг на кадри това изискване е непосилно.
Ежемесечната компенсационна вноска за всяко незаето работно място за човек с увреждане (153 лв. месечно) ще постъпва в нов фонд "Заетост на хора с увреждания". В управата на фонда Бисер Петков великодушно е отпуснал едно място на работодателите, които ще са основният му източник на приходи. Другите представители ще са на министерствата на финансите и на труда, на агенцията по заетостта и на агенцията за хора с увреждания (в първия вариант тази агенция липсваше, а присъстваше необяснимо инспекцията по труда). Ролята на фонда е малко неясна, защото се дублира с тази на агенцията за хора с увреждания. И двете ще отпускат средства за оборудване на специално работно място, но освен това фондът ще подкрепя и държавната политика в сектора.
Това обаче не е единствената "касичка", която ще трябва да пълнят фирмите. Фонд се създава и към министъра на регионалното развитие - за мобилност и достъпна среда. И той ще се пълни основно от бизнеса, но този път чрез глоби. В него ще влизат приходите от санкции на длъжностни лица и строителни фирми, допуснали одобряване на строителна документация или пускане в експлоатация на обект, който не отговаря на изискванията за достъпна среда. Докато на длъжностните лица глобата е от 500 до 1000 лв., то на изпълнителя на строителни и ремонтни дейности глобата е 10% от проектната стойност на обекта.
Проектът на социалното министерство е доста по-пестелив, що се отнася до стимули за наемане на хора с увреждания. Тук е запазен старият текст в сега действащия закон. Веднъж изпълнил квотите си, работодателят може да кандидатства по други мерки и програми, но ако ползва подкрепа за адаптиране на работно място, след това трябва да задържи поне 3 години този служител на работа. Все пак законът е предвидил преференция - средства от държавния бюджет за 30% от внесените осигуровки за наетите хора с увреждания. Това поощрение му се полага само ако не ползва други - например по реда на закона за насърчаване на заетостта.
Доста по-сериозни преференции са предвидени за специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. За такива се признават предприятия, в които хората с увреждания са минимум 20% (когато са за увредено зрение или хора с интелектуални затруднения и психически разстройства) или 30% (за хора с увреден слух или други увреждания). Те трябва да са регистрирани по Търговския закон или по закона за кооперациите и са вписани в специален регистър. На тези предприятия, кооперации и трудово-лечебни бази се преотстъпват 50% от дължимите осигурителни вноски, като средствата трябва да се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.
--------------------------------------
Индивидуално подпомагане
Самата финансова подкрепа за хората с увреждания, които чакат закона от години, ще се отпуска в резултат на индивидуална оценка и ще бъде в три основни форми - месечна финансова помощ, целеви средства и ползване на социални услуги и лична помощ. Социалните услуги и личната помощ изненадващо не са предмет на този проект. Социалните услуги ще се отпускат по реда на закона за социалното подпомагане, а за личната помощ ще има отделен закон - точно това, което искаха протестиращите майки на деца с увреждания и омбудсманът Мая Манолова.
За помощите добрата новина е, че всичко вече се обвързва с линията на бедност (348 лв. за 2019 г.), а досега зависеше от далеч по-мизерния гарантиран минимален доход (75 лв.). Максималната месечна помощ на човек с най-тежко увреждане - над 90% с право на чужда помощ и социална пенсия за инвалидност, ще бъде 57% от линията на бедност, т.е. 198.36 лв. за следващата година. За човек с 90% увреждане без право на чужда помощ и без инвалидна пенсия помощта е 25% от линията на бедност - 87 лв. месечно. Хората със 71-90% намалена работоспособност ще получават занапред 15% от линията на бедност - 52.20 лв. В най-лекия случай - увреждане 50 до 70.99%, помощта е 10% от линията на бедност, или 34.80 лв.
Голямата промяна тук е, че окончателно се премахва т.нар. четвъртинка - социална добавка за инвалидност, която се плащаше към пенсията. Тя е отменена от 2015 г. насам, но заварените случаи продължават да я получават. Сега тя ще се трансформира в новия вид месечна финансова подкрепа, като вътре в сумата ще влязат и добавките. За хората в заварено положение няма опасност да получат по-малко - ще се вземе предвид по-благоприятната сума. От закона не личи да се предвиждат промени за другата социална пенсия, която се полага на лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71%. Нейният размер в момента е 150.70 лв. за хора с над 90% увреждане и 138.14 лв. за 71-90% увреждане.
Целевите помощи ще бъдат само за хора с над 50% увреждания и ще се отпускат по доходен критерий. Веднъж на пет години на хора със затруднено придвижване ще се полага четирикратният размер на линията на бедност (1392 лв.) за лично моторно превозно средство, ако човек има над 90% увреждане, работи или учи. Хора с над 90% увреждане и децата, които се придвижват с инвалидна количка, имат право на еднократна целева помощ до два пъти линията на бедност (696 лв.) за преустройство на жилище. Хората с над 90% намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на 80% от линията на бедност за балнеолечение и рехабилитация (278.4 лв.) и още толкова за придружител.
СМЕТКИ
Всичко това според финансовата обосновка на законопроекта ще струва 332 млн. лв. за 2019 г., със 133 млн. лв. повече, отколкото бюджета за тази година. Удивително е, че авторите на проекта смятат, че той няма да създаде задължения от финансов характер за предприятията, които попаднат в обхвата на приложението му.
