270 000 българи са с отнето конституционно право на глас след 2016 г., сочат изчисления на Националното сдружение на кметовете на малки населени места. Става дума за промените, които бяха направени в Изборния кодекс и закона за административно-териториално устройство при второто правителство на ГЕРБ. Тогава прагът за образуване на кметство бе вдигнат от 100 на 350 души с постоянен адрес, което пък доведе до назначаеми, а не избираеми кметове в над 1000 селища. По този повод представители на сдружението се срещнаха миналата седмица с президентския съветник по юридическите въпроси Емилия Друмева. Те поискаха държавния глава да им помогне за връщане на старото положение, но реално той няма правомощия. 

Сдружението подготвяше протест през ноември по повод тази и други теми, засягащи децентрализацията. В отговор премиерът Борисов покани на среща лидерите на организацията. Бяха дадени обещания за по-голяма финансова самостоятелност, след което протестът не се състоя. За изборните прагове съгласие нямаше.

Цялата тази тема ще бъде все повече актуална, тъй като наесен предстоят местни избори. “Промените от 2016 г. не укрепиха демократичния процес. Напротив – ерозираха го. Вместо да се насърчава активното гражданско участие, местната демокрация и самоуправление, то се ограничава”, написаха “малките кметове” в декларация, успоредно с посещението си в президентството.

Преди три години депутатите мотивираха законовите изменения със съображения за икономии, а и с демографската картина (записаните по постоянен адрес са много повече от реално живеещите). “Емпиричният опит доказа, че средства не се пестят”, твърдят обаче днес кметовете. Освен това още през 2016 г. данни на ГРАО показали, че в в две трети от засегнатите селища жителите с право на глас са повече от регистрираните по постоянен адрес. “През последната година извършихме проучване на обществените нагласи сред засегнатите от промяната граждани чрез провеждане на анкета на хартиен носител. До момента са анкетирани близо 1500 души, 97% от тях настояват за правото да участват  в избора на местен кмет”, се казва още в декларацията.

РАЗДВИЖВАНЕ

Междувременно миналата седмица в парламента настъпи раздвижване по изборни въпроси, макар и в друг аспект. ГЕРБ предложи промени в Изборния кодекс, които предвиждат да могат да се оповестяват социологически проучвания в деня на вота. ДПС пък обяви, че ще иска отпадане на уседналостта и да се позволи агитацията на чужд език.