Пълна забрана за пушенето на тютюневи изделия, включително бездимни цигари, и наргилета, в затворени обществени помещения и затваряне на заведенията нарушители за месец при повторно нарушение. Това предвижда законопроект, предложен за обществено обсъждане от здравното министерство. С него за пръв път се въвежда дефиниция какво е затворено обществено място и ако текстовете бъдат приети в този вид, то би следвало да преобразят ресторантския бизнес, който сега заобикаля забраната за тютюнопушене с навеси, найлонови стени, "зимни градини" и всякакви други приспособления, минаващи за "открито пространство".
Размерът на паричните санкции остава без промяна, но отпада личната глоба за пушача - отговорността вече ще носи само физическото или юридическото лице, което управлява обекта. С текстове в Закона за детето се налага абсолютна забрана за пушене на наргилета, бездимни цигари и електронни цигари от непълнолетни - твърде закъсняла мярка, след като според мотивите към законопроекта България е на водещо място по деца, които пушат наргиле поне веднъж седмично.
Към тютюневите изделия според Закона за тютюна спадат цигари, пури, пурети, насипен тютюн, бездимни тютюневи изделия, вкл. тютюн за дъвчене, смъркане и орална употреба. В забраната обаче не попадат електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене, течностите, съдържащи никотин. По-пълен е обхватът на ограниченията за деца до 18 г. - за тях изцяло се забранява употребата на всички тютюневи изделия, вкл. електронните цигари, както и наргилетата.
"С прилагането на нормативните изменения се цели да се повиши здравната култура и да се промени обществената нагласа към пушенето на наргиле, тъй като много хора го считат за безвредно. Цели се и промяна на модната тенденция сред младите хора за групово пушене на наргиле. Очакваният резултат от въвеждане на забраната е данните за страната за употреба на продукти за наргиле да се променят и в крайна сметка да се стигне до намаляване на вредите върху здравето, в т.ч. и от пасивното пушене", мотивират се от МЗ.
Глобите остават в сегашния размер - 300 до 500 лв. за физическо лице, 1000 до 1500 лв. за едноличен търговец и 3000 до 5000 лв. за юридическо лице, но тежестта на наказанието се прехвърля изцяло към заведенията. Досега и пушачът подлежеше на глоба, а занапред ще се наказва само този, който "допусне в управляван от него обект извършването на нарушението". "Целта е ясно да се дефинира вината на едноличния търговец, съответно на юридическото лице", посочват вносителите. Ако заведението бъде затворено за месец, за този период в обекта на видно място трябва да има "табела на срама", че е спрян поради нарушаване на забраната за пушене. Още една новост е свързана със стремежа за по-добър контрол - нарушения на забраната за пушене ще може да установяват не само здравните инспектори, но и инспекцията по труда, дирекциите по безопасност на храните, полицейските органи.
Министерството прави пореден опит да пресече свободните интерпретации какво е закрито обществено място, като за пръв път записва дефиниция в закона - "всяко пространство, покрито с покрив и оградено с най-малко три стени/страни, независимо от наличието на отваряеми прозорци или други отвори, без оглед на материала, използван за покрива, стените/страните и без оглед на това дали конструкцията е постоянна или временна". Очакванията на МЗ по този въпрос са оптимистични - според мотивите "с формулировката се цели да се преодолее противоречивото тълкуване на разпоредбите на закона и да се даде възможност както на гражданите, така и на собствениците на обекти да спазват въведените забрани и ограничения". Министерството признава, че "от въвеждането на забраната за тютюнопушене през 2012 г. сме свидетели на множество нарушения, които бяха обяснявани с произволното тълкуване на понятието за закрито място – през лятото се отваряха прозорците и се считаше, че даден обект вече не е закрит, а през зимата на тротоарните площи се изнасяха маси, които бяха плътно запечатвани с различни платнени или полиетиленови ограждения, в които се разрешаваше тютюнопушенето". През 2014 г. имаше друг опит да се прокара такава дефиниция в закона, но не се стигна доникъде.
Ограниченията вероятно ще се сблъскат със сериозното лоби на пушачите в парламента, а преди това и с вицепремиера Валери Симеонов, който настоява точно за обратното - отново да се либерализира режимът.
НЕКОНВЕНЦИОНАЛНО
Промени в проекта има и за алтернативните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. От тях отпада диетиката, защото според мотивите тя спада към медицинска специалност "Хранене и диететика" и трябва да се практикува от висококвалифицирани лекари специалисти. "Прилагането на „диетика“ от неспециалисти крие рискове за здравето на пациентите. Понастоящем лица без познания в областта на медицината, в частност по отношение на храненето, могат да прилагат неконвенционално лечение на болни чрез диети, да консултират лица със здравни проблеми относно тяхното хранене, да промотират в публичното пространство послания относно храните и храненето, които не се основават на доказани научни познания. Некомпетентното практикуване на диетотерапията често води до влошаване на болестните процеси, а ненаучните мнения и съвети относно храните и храненето към населението създават неверни и вредни за здравето нагласи", обясняват от МЗ. В същото време в закона остава като признат алтернативен метод лечебното гладуване. Разрешени за използване са още нелекарствени продукти от органичен и минерален произход, нетрадиционни физикални методи, хомеопатия, акупунктура и акупресура, ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване.
Нови изисквания има и към лицата, които могат да практикуват неконвенционални методи на лечение - отпада възможността с това да се занимава човек, който има само диплома за средно образование и 4 семестъра във висше медицинско училище. Занапред такива методи ще могат да практикуват хора със степен най-малко професионален бакалавър или бакалавър по професионално направление "Здравни грижи". Хомеопатите пък задължително трябва да са магистри по медицина или дентална медицина.
