Депутатите започват спешен ремонт на пореден закон, след като най-сетне проумяха, че нито данъкоплатците, нито държавните органи са в състояние да го прилагат. Става дума за Закона за мерките срещу прането на пари, който изисква до 12 май стотици хиляди фирми, институции, организации, свободни професии да внесат в ДАНС свои вътрешни правила за контрол и предотвратяване на прането на пари. Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова призна, че това изискване е затруднило много фирмите и в него няма никакъв смисъл.
В средата на февруари пред ДАНС вече се извиха огромни опашки заради друга разпоредба на същия закон - голяма част от фирмите, общините, неправителственият сектор и свободните професии трябваше да представят планове за обучение на служителите си (дори да нямат персонал) как да разпознават и да докладват за мръсни пари. Три дни преди крайния срок ДАНС разпространи примерен план за обучение и хиляди "задължени лица" го преписаха, за да се отчетат. Заради "големия интерес" обаче сайтът на агенцията се срина, много фирми, счетоводни офиси, адвокатски кантори и т.н. не успяха да изпратят електронно плановете си и се наложи да ги предават "на гише".
Сега се очертават същите проблеми заради задължителното представяне на вътрешни правила срещу мръсните пари. Повечето "задължени лица" не са готови, а немалко дори не подозират за това задължение. Санкцията за нарушителите е минимум 1000 лв. По-лошото е, че ДАНС също не е готова с т.нар. Национална оценка на риска, нито е публикувала обещаните примерни правила, които би трябвало да ориентират счетоводните предприятия, търговците на едро, агенциите за имоти, лизинговите компании, както и всевъзможни възложители на обществени поръчки. Фирмите, които са се опитали сами да се справят със задачата, са се провалили, тъй като ДАНС масово е връщала изпратените правила за преработка, става ясно от счетоводните форуми.
Управляващите или най-сетне са осъзнали, че изискването да се представят в ДАНС вътрешни правилници е безумна бюрократщина, или се боят от напрежение преди изборите. Във вторник група депутати от ГЕРБ внесоха законова поправка, според която фирмите не са длъжни да изпращат правилата си в агенцията. ДАНС обаче ще има право да проверява налични ли са те.
Поправката трябва да бъде приета от парламента по ускорена процедура, тъй като заради Великден и Гергьовден остават съвсем малко работни дни до 12 май, когато изтича срокът за внасянето на правилата в ДАНС. Експресни приемания на закони и неизбежните корекции, които минават на първо и второ четене само в рамките на седмица, вече са утвърдена практика в този парламент.
Вчера депутати от ГЕРБ обявиха на брифинг, че поправят нефелния закон. "Фирмите ще си направят тези правила, но не до 12 май, а до 6 месеца, след като ДАНС публикува на сайта си Националната оценка за риска. Оттам ще се види кои са рисковете, които те трябва да идентифицират и да включат в своите правилници. Освен това фирмите няма да ги изпращат на ДАНС за одобрение, просто ще си бъдат при тях и ще ги ползват предвид действията, които следва да предприемат по Закона за мерките срещу изпирането на пари“, разясни шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Сега фирмите чакали одобрение от ДАНС на тези планове, но агенцията била страшно затруднена и не смогвала да отговори.
ОЩЕ ПОПРАВКИ
В закона за мерките срещу прането на пари ще бъде направена промяна и за yпpaжнявaщите aдвoĸaтcĸa пpoфecия. От тях няма да се изисква да дoĸлaдвaт инфopмaция, пoлyчeнa пpeди, пo вpeмe нa или cлeд cъдeбнo пpoизвoдcтвo, или в пpoцeca нa oпpeдeлянe нa пpaвнoтo пoлoжeниe нa ĸлиeнт, освен когато той тъpcи юpидичecĸи cъвeт, зa да пере пари или финaнcиpa тepopизъм. Тази промяна бе обещана от ГЕРБ след протеста на адвокатите по-рано тази година. Гилдията се възпротиви срещу нарушаването на адвокатската тайна, което е погазване на Конституцията и европейската конвенция за правата на човека. Дори Висшият адвокатски съвет обмисляше да сезира Конституционния съд, но после успя да си издейства привилегията.
Депутатите ще поправят още куп други закони, след като ЕК е установила пропуски от наша страна при прилагането на Директивата за предотвратяване използването на финансовата система за пране на пари. БНБ, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта ще получат по-големи правомощия - ще могат да налагат глоби и имуществени санкции, ако установят, че банки, застрахователи, пенсионни компании и прочее поднадзорни лица не спазват закона срещу мръсните пари.
