Почти половината от работещите са осигурявани на минимална заплата. Това са 1 044 397 българи (около 47 на сто), става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос, зададен от депутата от БСП Димитър Данчев. Най-високи доходи - над 9000 лева, са получавали 192 985 души, като всеки десети е на възраст под 35 г.
В питането на народния представител се искат данни за платените данъци от няколко подоходни групи - от 6720 лева годишно (което отговаря на минималната работна заплата от 560 лева месечно), до над 108 000 лева - над 9000 лева на месец. Аргументът за питането е подготовката на новия бюджет за 2020 г. - процедура, която вече е в ход.
В отговора на министър Владислав Горанов пише, че данък върху доходите на физическите лица през тази година (за доходи, получени през 2018 г.) са платили общо 3 135 844 лица. Сумата, която те са внесли в държавната хазна, е малко над 3.149 милиарда лева. Общо 1 494 883 българи обаче са декларирали доход в размер до минимална работна заплата. Така от тях в бюджета са постъпили 515.594 милиона лева. От групата с най-високи доходи - 192 985 души, хазната е получила почти двойно по-висока сума - 962.819 милиона лева.
В групата с месечни доходи от 560 до 1000 леа (от 6720 до 12 000 годишно) са се декларирали 642 161 души, които са платили на НАП 552.164 милиона лева. 477 431 са хората с доходи от 1000 до 2000 лева, но техният принос към бюджета също е значителен - 703.619 милиона лева. Между 2000 и 6000 лева са получавали 144 128 души, които са платили данък общ доход от 304.353 милиона лева. Най-малко по брой са хората с доходи между 6 000 и 9 000 лева - 68 281, а платените от тях пари на хазната са 135. 507 милиона лева.
В питането на народния представител изрично се искат данни за броя на лицата в две възрастови граници - под 26 години и между 26 и 35 години, както и за техните доходи и платени данъци. В отговора пише, че през миналата година младите българи под 26 г., които са получавали до минималната заплата, е 209 205. В същото време в най-високата категория, с доходи от над 9000 лева на месец, попадат 3189 души. Според коментар на "Медиапул" основно това са младежи, които работят в ИТ сектора.
Подобно е сътношението и във втората възрастова група. Там до минималната заплата са били 245 762 души, докато във високата категория попадат 20 788 души. Данни за други възрастови групи няма, защото и не са поискани с въпроса на Димитър Данчев. Прави впечатление обаче, че сред младите преобладава броят на хората с минимално и близко до минималното заплащане.
ПАРАДОКС
Най-често срещаната причина за младежката неактивност са нереалистични очаквания за доходите, следвана от разчитането на доходите на членове на домакинството (особено на работещите в чужбина)." Това се казва в изследване на Института за пазарна икономика на причините на това защо не работят младите, които нито са заети, нито се обучават. Изследването за първи път разглежда данни по етнос, здравен статус и по доходи.
"Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични очаквания за заплатите. Превъзмогването на този проблем е трудна задача. По-сериозното развитие на услуги за кариерно ориентиране и осъществяването на достатъчен брой успешно развили се индивидуални случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските медиатори в усилията им по активация", се казва в текста.
Младежката неактивност рядко е следствие на единичен фактор, а е по-скоро резултат от различни персонални и социално-икономически особености, казват авторите. Те допълват, че това е особено видимо в България – страна, в която пазарът на труда и образователните институции изпитват трудности да предоставят възможности за интеграция на голяма част от младите, въпреки рекордно ниската безработица.
