Числеността на ромския етнос у нас ще нарасне сериозно през следващите няколко десетилетия и към 2050 г. всеки пети жител на България ще принадлежи към тази малцинствена група. Прогнозата беше обявена вчера при представянето на изследването „Хоризонт 2030. Демографски тенденции в България“, изготвено от доц. Георги Бърдаров от СУ и доц. д-р Надежда Илиева от БАН с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“.
Доминиращите етноси намаляват във всички европейски държави, но сривът никъде не е толкова отчетлив, колкото е в България, посочи доц. Георги Бърдаров. Само за периода 2001 - 2011 г. етническите българи са се стопили с 1 милион души. В същото време най-младият етнос у нас - ромският, продължава стремително да нараства. Последното национално преброяване, проведено през 2011 г., закова броя на ромите на 325 хиляди души, или 4.4% от населението. Експертите обаче смятат, че числеността им е сериозно занижена и в действителност става дума за 750-760 хиляди души. Прогнозата е, че до 2030 г. ще бъдат 820-830 хиляди, а към 2050 г. ще достигнат 1.2 - 1.3 милиона, или 22-23% от населението. Делът им в групата до 18-годишна възраст ще бъде още по-висок - около 30%.
„Това население е тук и ще живее на тази земя. Не трябва да се фокусираме върху тяхната бройка, а върху реалния проблем - образованието“, коментира доц. Бърдаров. В момента едва 0.5% от ромите са минали през университет, а гимназия са завършили незначителните 9%. Това означава, че 90% от ромите имат образование под средното или никакво. 22% са практически неграмотни. „Образованието е основното решение. Ако в едно семейство дядо, баща и син никога не са учили и работили, няма как да очакваме внуците да учат, да се интегрират и да работят“, изтъкна доц. Бърдаров. И посочи като положителен пример село Долни Цибър, известно като „ромския Кеймбридж“, където цялото местно ромско население е завършило средно образование, а 30% имат дипломи и от университет.
Изследването очерта тежка картина в демографската ситуация у нас. България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години не излиза от тройката на държавите с отрицателен естествен прираст. Половината от тези 30 години държи печалното първо място с минус 6.5 промила. Причината не е в раждаемостта, а в изключително високата смъртност -15.5 промила - резултат, който ни поставя на първо място в Европа. „Има общини като Макреш и Ружинци, при които общата смъртност надхвърля 30 промила. Такава смъртност има само в региони, които са във военен конфликт или са поразени от болестна пандемия“, изтъкна доц. Бърдаров.
С положителен естествен прираст се отличават единствено малцинствените групи. Повече хора се раждат, отколкото умират в териториите с компактно турско население - Източните Родопи, както и в териториите с ромско и турско население - Североизточна България и Източна Стара планина, както и с компактно население от българи мюсюлмани - поречието на река Места и Западните Родопи.
Същинският демографски проблем, от който произтичат останалите, е продължаващата емиграция на младо, активно население, смятат изследователите. Това е основната причина за намаляването на раждаемостта, тъй като непрекъснато се свива броят на хората в детеродна възраст. Същото явление задълбочава тенденцията на застаряване на нацията, тъй като демографският баланс непрестанно се променя в полза на възрастното население (над 60-годишна възраст). Преди години на 100 души, излизащи в пенсия, са се падали 124, навлизащи в активна възраст. Сега съотношението е 100 на 62. В области като Видин, Габрово и Смолян дори достига 100 на 40. "В България, когато говорим за демография, трябва да говорим за две неща – задържане на младите хора в България и връщане на онези, които са навън, но имат желание да работят тук", заяви доц. Бърдаров.
Прогнозите на изследователите са, че към 2030 г. 42% от населението ще бъде съсредоточено в 6 града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Делът на обезлюдените населени места ще нарасне от 2% през 2001 г. на 20%. През 2030 г. 60% от територията на страната ще попада в т.нар. демографски пустини с гъстота под 10 души на квадратен километър.
МЕРКИ
Изследването предлага комплекс от мерки за обръщане на демографската криза. На първо място - разработване на регионални политики, насочени към изоставащите части на страната. Следва образованието - въвеждане на дуално обучение и развитие на кариерното ориентиране още в началните класове на средното образование. За възрастните - мерки за увеличаване на активния им живот и участието им в икономическите процеси. Предлагат се и финансови стимули за семейства с две и повече деца, които да бъдат задължително обвързани с минимален образователен праг на родителите. Набляга се на необходимостта от проактивна имиграционна политика, която да привлече хора от чужбина с образователен и професионален ценз.
