След безвремието при служебните кабинети на Радев, образователната система очакваше нов тласък и енергия, които да започнат да решават трупаните с години проблеми. Донякъде това се случи в мандата на сглобката - последният просветен министър внесе нужната доза спокойствие, давайки да се разбере, че мнението на всеки директор, учител, ученик и родител ще бъде чуто. Диалогичността на проф. Галин Цоков се понрави и на синдикати, и на работодатели, а мекият му нрав уравновесяваше и противоположните позиции. Отвъд това обаче има още много важна работа за вършене - особено на прага на новата учебна година, която ще бъде завещана на наследника му. А най-смелите реформи остават заложник на общата политическа воля, на която всички се надяват. И на силно политическо лидерство, което да превърне образованието в приоритет не само на думи, но и на дела.
Какво се случи в последната година
Министър Цоков започна активно мандата си, като откликна на родителски искания и въведе втора дата за изпита в 7 клас. Предстои да видим дали после те ще имат същия шанс за желаната паралелка, като се има предвид, че тяхното класиране ще се извърши след класирането на останалите. Друго старо искане също бе удовлетворено - родителите да имат право да извиняват повече дни отсъствие на децата. Тези дни се увеличиха от 10 на 15. По настояване на директори бързо бе отменена разпоредбата за силно намаляване на паралелките по изкуства.
В графата "свършено" са и отпушените директорски конкурси, които близо 2 г. бяха блокирани заради обжалване в съда. Тук-таме продължава да се твърди, че на места те са били предрешени, но все пак двете фази на конкурсите, писменият и устният изпит, разглеждането на казуси и т.н. направиха първата крачка към по-обективен избор.
Наред с това бяха решени и други забатачени проблеми - включването на медиаторите в колективния трудов договор, поемането на осигуровките на учениците в дуално обучение. Бяха осигурени безплатни учебници за учениците от 8 до 12 клас, дигиталната раница на МОН "натежа" с над 30 хил. образователни материала и т.н. За първи път създателят на PISA посети България, стартираха проекти с Google в 200 български училища, страната ни бе представена за първи път на най-големия световен форум за образование - Education World Forum в Лондон.
Какво остана недовършено
Коренната промяна в учебните програми е невъзможно да се случи в рамките на 9 месеца, пък и за цял мандат, затова и бе планирано да се разработи поне визия за това как трябва да изглеждат новите програми, които да са по-рамкови и с акцент върху уменията на учениците за живота. Управленската програма на кабинета предвиждаше това да се случи до края на 2023 г., но работната група в МОН за изготвяне на въпросната визия бе създадена едва преди 3 месеца. От МОН твърдят, че визията е готова, но публично тя не е представяна. Повече от ясно е, че няма да се изпълни и другата, този път невъзможна задача, която си постави правителството - до края на 2024 г. да са факт и самите нови учебни програми.
Неизпълнен остава и другият поет ангажимент - до декември 2023 г. да бъде разработена визия за реформа в оценяването - от изпитване за знания към мерене на умения и използване на инструменти за формиращо оценяване. В тази посока от МОН съобщиха, че сегашните петокласници са първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7. клас през 2025/26 г. Подробностите по въпроса обаче остават за следващия министър.
Все още е в бъдещето и стандартът за качество - ключова стъпка за измерване на постигнатото от всяко училище, на база на която да се отпуска и част от финансирането. Преди дни министерството съобщи лаконично, че е започнало пилотно тестване в 40 училища на визията за стандарта, преди той да бъде въведен в практиката. Обществеността обаче все още не е чула нищо за него.
Буксува и атестацията на учителите. В името на "доверието" и добрите отношения с учителските синдикати, екипът на министър Цоков премахна зависимостта между атестирането и инспекциите на Националния инспекторат по образование (НИО). Мотивът бе, че досегашното условие в училището да е минала инспекция от НИО, за да се направи в него и атестиране на учителите, блокираше кариерното развитие на педагогическите специалисти (за което се изискваше и оценка от атестация). С въведените промени обаче самата атестация на учителите се отложи незнайно защо за n-ти път- чак за 2025/26 г., а с нея потънаха и надеждите някой някога реално да отсее добрите преподаватели от тези, които си вършат работата проформа. Нищо не бе направено и за забързването, подкрепата или промяната на работата на Националния инспекторат по образование, който за 3 г. е успял да инспектира едва 15% от образователните институции.
Не е решен и въпросът с детските ясли, за които има намерения да се прехвърлят от МЗ към МОН, за да се предоставя в тях повече грижа за личностното развитие на децата. За наследника в МОН остава довършването и на други започнати задачи - като например анализът на ефекта от иновативните училища, както и изграждането на STEM кабинети във всяко от над 2000-те училища в страната. Сключването на договори към момента едва с 338 училища и още близо 1000-те училища с неоценени проекти определено говори за известно забавяне на големия европроект, както и за нуждата от намаляване на бюрокрацията, от която учителите продължават да се оплакват масово.
Какво не е започнато
И ако горните предизвикателства са особено сложни и изискват време и воля от всички политически партии, то друга една задача изглежда, че остана извън полезрението на последния екип в МОН. Като университетски преподавател по педагогика и професор по управление на образованието проф. Цоков няма как да не е запознат с проблемите в началната квалификация на бъдещите учители. От години се вижда как университетите не подготвят добре учителите за това, с което ще се сблъскат в класните стаи, но за повече практика и промени в педагогическото образование не се говори.
Не се чу и да е направено нещо за продължаващата квалификация на педагозите, която стана нарицателна за нещо, което се прави, за да се отбие номерът. Министърът обеща да направи анализ по темата с цел курсовете да се променят така, че да са свързани с конкретните проблеми на конкретните учители, както и да не бъдат извършвани само от външни фирми, но и чрез обмен на добри учителски практики. Резултатът от започнатото обаче засега не е видим.
Нямаше развитие и при националните програми в средното образование. НПО-та алармират отдавна, че процесът по създаването им е непрозрачен, че няма оценка на нуждите и анализ на ефективността им, че не се залагат индикатори за резултат и никой не носи отговорност за това те да бъдат успешни. Вероятно и заради това, въпреки огромния инвестиран финансов ресурс, няма да видим скоро осезаеми резултати.
В областта на висшето образование Цоков бе поставен в неудобната позиция да защитава мярка, която се появи изневиделица като инициатива на кабинета Денков - безплатното висше образование за всички. За сметка на въпросното популистко предложение, което не сполучи, други важни обещания, залегнали в управленската програма, бяха загърбени. Въвеждането на 3-годишно обучение в степен "бакалавър" и уреждането на статута на изследователските, образователните и професионални висши училища ще почакат още, докато видят бял свят. Както може би и осигуряването на повече пари за заплати на университетските преподаватели, които бяха обвързани със средните за страната с изненадващи промени в закона за висше образование.
На фона на нестихващите скандали в други ресори, на образованието в последните година-две му беше спестено напрежение. Залитането в крайности и "крещенето" в системата никак не допринася за вземането на правилните решения, докато търсенето на доверие и диалог с всички заинтересовани страни е ключово за всяка реформа. Верен на максимата, че "най-трудните реформи са възможни, когато зад тях заставаме всички" министър Цоков успокои образователната система. Следващата крачка обаче е тя да бъде променена. От следващия министър.
