Единственият човек, който може да бъде препятствие пред предизвестения избор на нов главен прокурор, е президентът Румен Радев.
Според конституцията главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране. На практика това означава, че президентът може да откаже да издаде указ за назначаването на Иван Гешев. Той може да направи това с аргументи по процедурата - например, че е бил само един кандидат и че не е имало всъщност избор, или пък с аргументи по същество - да оспори професионалните или нравствените му качества. До този момент един държавен глава - Петър Стоянов, се е възползвал от правото си да върне избор на ВСС за главен прокурор. Той не се съгласи с номинацията на Бойко Рашков. Тогава ВСС се съгласи с него и издигна нова кандидатура - Никола Филчев, който беше зам.министър на правосъдието в правителството на Иван Костов.
По конституция президентът не може повторно да откаже назначаването или освобождаването на кандидат за главен прокурор, който и да е той. Ако президентът Румен Радев откаже да издаде указ за Гешев, топката се връща във ВСС. Съветът има две възможности - да прегласува Гешев или да обяви изцяло нова процедура за главен прокурор. Ако избере първия вариант, то отново са необходими гласовете на поне 17 от всички 25 членове на ВСС. Тогава президентът трябва да издаде указ за назначаването на Гешев. Особеното в случая е, че в конституцията не е предвиден срок за издаването на указа за назначаване на главен прокурор и президентът може на практика да протака избора до безкрай.
Отказът или протакането на подписването на указа обаче може да стане повод за процедура по импийчмънт (отстраняване) на президента, макар процедурата да е спорна като правила и като резултат. По закон президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. В случая би могло да се говори за нарушение на основния закон, състоящо се в неподписване на указ, който е предвидено да се подпише.
Обвинението срещу президента се повдига по предложение най-малко на 1/4 от народните представители, т.е. 60 души, и се започва, ако бъде подкрепена от 2/3 от народните представители, т.е. 160 души. Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът е нарушил конституцията, пълномощията му се прекратяват.
