Осем нови общини са попаднали в списъка на закъсалите общини, който финансовото министерство редовно актуализира. Сред тях изненадващо се оказа и перлата на Южното Черноморие. Новите "попълнения" в черния списък трябва да пишат спешно планове за финансово оздравяване.
От началото на 2019 г. Созопол е класифициран като община с финансови затруднения заради лошо представяне по пет от общо шестте показателя, които МФ следи. В края на 2018 г. просрочените задължения, поетите ангажименти и разходите на общината са над допустимите норми, бюджетът й трета поредна година излиза на червено (минус 1.686 млн. лв. за 2018 г.), а плащанията по дълга й надвишават с повече от 15% собствените приходи. Само преди седмица дългогодишният кмет на Созопол Панайот Рейзи получи обвинение от прокуратурата за длъжностно присвояване на близо 2 млн. лв. Според прокуратурата градоначалникът е действал заедно с друго длъжностно лице от общината. Рейзи е използвал фалшиви договори и фактури по строителни дейности, но сумите са постъпвали по сметка на физическо лице, което няма нищо общо с фирмите изпълнители.
Финансовите проблеми на Созопол идват на фона на сравнително добрата събираемост на местните данъци и такси, която е над средната за страната. Това обаче не важи за Кърджали, където местната власт е успяла да събере само 60% от дължимите имотни и автомобилни данъци - при средно ниво на събираемост в страната от 71% за 2018 г.
Останалите шест нови общини, включени в списъка с финансови проблеми през тази година, са Кресна, Брегово, Криводол, Оряхово, Цар Калоян и Девин.
В същото време четири общини са отпаднали от черната листа благодарение на предприети мерки и планове за оздравяване и отчетените положителни резултати. Това са Симитли, Грамада, Рила и Сапарева баня. С предоставените в началото на 2017 г. от финансовото министерство безлихвени заеми те са успели да влязат в нормите по отношение на просрочените задължения, поетите ангажименти, бюджетните дефицити и събираемостта на данъците.
Така в списъка за финансово оздравяване през тази година фигурират общо 17 общини. Преди година броят им е бил 13.
Просрочените задължения на всички общини в страната в края на миналата година са 122 млн. лв., при 131 млн. в края на 2017 г., отчете финансовото министерство. Такива просрочени задължения имат 55% от българските общини. През последната година 95 местни управи са намалили просрочията си с общо 42 млн. лв., но други 59 са ги увеличи с 18 млн. лв.
Общинският дълг заедно с общинските гаранции в края на 2018 г. е нараснал до 1.398 млрд. лв. От тях 83% са предназначени за финансиране на инвестиционни проекти. Само София формира 51% от този дълг.
РЕКОЛТА
Събираемостта на местните данъци и такси се е подобрила с близо 1 процентен пункт през последната годината - средно от 70.70% на 71.41%, като 112 общини са под средното ниво, отчита финансовото министерство. Преди пет години в общинските бюджети са влизали едва 64% от планираните местни данъци и такси. Според финансовото министерство благоприятна роля е изиграла системата на обмен на информация между общинските данъчни служби и финансовото министерство. Освен това ежедневно са се предоставяли данни и от регистъра на превозните средства на МВР.
