Софийският университет и Техническият университет-София са висшите училища, които ще получат най-голямо увеличение на бюджетите си за 2020 г. - около 11% повече в сравнение с настоящата година. За Българската академия на науките пък е предвидена 12% по-висока държавна субсидия - тя трябва да се повиши от 94.1 млн. лв. на 105.6 млн. лв. Това става ясно от проекта за държавен бюджет за догодина.

Субсидията на университетите зависи в най-голяма степен от броя на обучаваните в тях студенти, но все повече - и от комплексната оценка за качеството на предлаганото обучение. Така, въпреки по-малкото студенти, но благодарение на високата си оценка, Софийският университет ще получи 73.5 млн. лв. за 2020 г., което е със 7.4 млн. лв. повече спрямо т.г. Техническият университет-София ще получи 54.5 млн. лв. от държавата, което е с 5.6 млн. лв. повече от тазгодишната субсидия. Медицинските вузове също ще бъдат зарадвани с по-висока издръжка за кандидат-висшистите си - при МУ-София увеличението е с 3 млн. лв. - до 39 млн. лв., при МУ-Варна - с близо 4 млн. лв. (до 24.3 млн. лв.), при МУ-Пловдив - с 1.2 млн. лв. (до 22.8 млн. лв.), а при МУ-Плевен - с 1.3 млн. лв. (до 11.5 млн. лв.).

Въпреки намаления брой на учащите и останалите вузове ще получат по-висока субсидия догодина, макар и ръстът при тях да не е чак толкова голям. Университетът по архитектура, строителство и геодезия трябва да получи 17.5 млн. лв. (при 15 млн. лв. за т.г.), Русенският - 15.1 млн. лв. вместо 13.6 досега, а Пловдивският универсистет - 26.3 млн. лв. при 24 млн. лв. бюджет за т.г. Субсидията за Великотърновския университет се повишава от 12.1 млн. лв. на 13.3 млн. лв., а тази на Националната спортна академия - от 16.1 млн. лв. на 17.8 млн. лв.

Минимален скок на бюджетите си - между 100 и 200 хил. лв. повече - ще получат например Университетът по хранителни технологии - 7 млн. лв., Лесотехническия у-т - 8.9 млн. лв., Минно-геоложкият университет - 5 млн. лв., Икономическият университет-Варна - 10.1 млн. лв., Висшето училище по телекомуникации - 2.1 млн. лв., Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" - 3 млн. лв. и др. Два университета остават на същото финансово ниво - Стопанската академия в Свищов (4.3 млн. лв.) и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (3.4 млн. лв.). Единственият вуз, при който има намаление на бюджета, макар и минимално, е Университетът за национално и световно стопанство - за догодина той ще разполага с 23.9 млн. лв., докато за т.г. имаше 24.6 млн. лв.

"Най-голямото намаление на приема през последните години бе при направленията икономика и администрация и управление, затова и икономическите университети минават през най-труден период в момента", коментира просветният министър Красимир Вълчев. По думите му при тях увеличената субсидия не успява да покрие намаленият брой студенти, но в следващите години те би трябвало да успеят да "изплуват". В тази връзка са и намеренията на МОН да увеличи за някои направления коефициентите, от които зависи издръжката на студентите в тях. При икономика, администрация и управление и туризъм базовият норматив от 693 лв. вече ще се умножава не по 1.15, а по 1.60, т.е. субсидията за тях трябва да скочи от 796.9 лв. на 1108 лв. При хуманитарните и природоматематически науки коефициентите трябва да се повишат от 1.8 на 2 - т.е. субсидията за издръжка на студент в тях следва да скочи от 1247 лв. на 1386 лв. При техническо-инженерните науки, в които попадат математика, информатика и компютърни науки, биологически, физически науки и т.н., повишението ще е от 1940 на 2079 лв. (от 2.8 на 3).

Общо субсидията за БАН и държавните университети се увеличава с 53.5 млн. лв. - от 551.3 млн. лв. на 604.8 млн. лв. За догодина за вузовете са планирани и още около 10 млн. лв., които ще са за национални програми във висшето образование. Те могат да са свързани както с насърчаване на наемането на млади преподаватели, така и с консолидирането на вузове.

РЪСТ

Според закона за висшето образование средствата за издръжка на обучението, формирани въз основа на комплексната оценка на качеството на обучението, трябва да се увеличават ежегодно. От въвеждането на този модел на финансиране през 2011 г. относителният дял на средствата за издръжка на обучението, формиран на базата на качеството, нараства от 2.28% през 2011 г. на 55.46% през 2019 г., посочват от МОН.