С три месеца закъснение властите в България се сетиха, че трябва да се погрижат за жертвите на фалита на кипърския застраховател "Олимпик". Компанията остана без лиценз през май, но едва преди дни 200 000 шофьори, купили полици "Гражданска отговорност" от "Олимпик", разбраха, че след 18 август застраховките им изгарят и трябва да сключат нови договори с други застрахователи. И до момента Комисията за финансов надзор (КФН) не дава смислени обяснения защо не е предупредила навреме българските клиенти за проблемите на "Олимпик" и защо не е взела мерки. КФН не обяснява и по какъв ред ощетените хора ще си търсят парите от некоректната компания.
На фона на растящо обществено недоволство, протести и критики за бездействие и безхаберие в последните дни институциите най-сетне се раздвижиха. Вчера премиерът поиска оставката на Ралица Агайн, която като зам.-председател на КФН отговаря за застрахователния надзор. И обяви, че правителството ще наеме адвокатска кантора, която да търси начини за защита на българските потърпевши от фалита на кипърската компания. Главният прокурор Сотир Цацаров нареди проверка на КФН. А депутатите ще прекъснат лятната си ваканция заради скандала, след като БСП успя да събере нужните подписи за извънредно заседание на Народното събрание. Председателката Цвета Караянчева насрочи заседанието за днес. Но както винаги, действията на държавата са като "след дъжд качулка".
За единствен виновник засега е обявена Ралица Агайн. По нареждане на Сотир Цацаров Върховната касационна прокуратура и ДАНС ще инспектират начина, по който КФН е осъществявала надзор върху "Олимпик", като на фокус ще е точно нейната работа.
Министърът на финансите Владислав Горанов бързо избяга от отговорност, като се оправда, че финансовото министерство не било уведомено от КФН и не знаело за проблемите на "Олимпик". "Още през май беше ясно, че лицензът на кипърската компания е отнет. Приносът на КФН свършва с издаване на забрана за сключване на нови полици. Няма никаква информация, подадена към Министерството на финансите и към правителството, за последствията от отнемането на лиценза в Кипър. От няколко месеца текат съдебни процедури. А се оказва, че в деня, в който финансовото министерство в Кипър обявява искане за несъстоятелност на дружеството, българската Комисия за финансов надзор не знае нито правилата, нито процедурите, нито начина, по който засегнатите български граждани трябва да реагират. В този смисъл намираме сериозни пропуски в ръководителя на управлението "Застрахователен надзор" на Ралица Агайн. Смятаме, че тя, ако иска да запази доброто си име, трябва да признае свои пропуски и да освободи заемания от нея пост", поясни вчера Горанов.
До късно снощи Агайн не беше подала оставка, а и може да бъде освободена само с решение на Народното събрание, което я е избрало.
Според Горанов парламентът имал достатъчно "хипотези", изброени в закона, при които може да освободи предсрочно член на КФН. "Някой трябва да поеме отговорност. Като се имат предвид натрупаните проблеми и липсата на адекватни действия в застрахователния сектор, които са довели до подобна криза, позицията на правителството е, че Ралица Агайн трябва доброволно да освободи поста", призова Горанов.
Странното е, че и премиерът, и финансовият министър, адресират упреците си само към Агайн, но нищо не казват за ролята на председателя на КФН Карина Караиванова, която оглави финансовия регулатор през юли 2016 г., преди това бе заместник-министър на финансите и се смята за протеже на Владислав Горанов. Тя пази гробовно мълчание по скандала. В началото на годината КФН си издейства най-високите заплати в държавната администрация, като обясни, че това е начинът да бъде независим и ефективен орган. При първата криза обаче се оказа, че не е способна да си изпълнява задълженията по закон.
У нас "Олимпик" работеше чрез свой клон, като продава основно застраховки "Гражданска отговорност". С ниски цени за няколко години тя успя да спечели почти 10% от пазара на тази застраховка, което се равнява на 50-60 млн. лв. приходи годишно. Дни наред КФН упорито обясняваше, че тъй като застрахователят е кипърска фирма, надзорът върху дейността е работа на кипърския регулатор. КФН изчерпа приноса си единствено със закъснели съвети към "изгорелите" клиенти час по-скоро да сключат нови застраховки при друг застраховател, а за изплащане на неизползваните суми по старите полици ги прати да чакат на опашка с другите кредитори на фалиралата компания.
Като връх на безхаберието дойде новината, че и в момента българската държава не знае какви са причините да бъде прекратена дейността на "Олимпик" и защо тя е обявена в неплатежоспособност. По този повод вчера се проведе среща на външния министър Екатерина Захариева с посланика на Кипър, но тя не даде очакваните отговори. Разбра се само, че тепърва КФН ще командирова експерти в Кипър, които да проучат нещата. И че на 7 август КФН била изпратила официално питане до Никозия за казуса "Олимпик". Отговор още няма. Сега правителството проучва възможността да наеме кипърска адвокатска компания, която да представлява и консултира ощетените български клиенти на "Олимпик". "Тази компания трябва да помогне и при реализиране на претенциите им пред кипърския фонд и пред кипърското дружество в несъстоятелност", разясни вчера финансовият министър Владислав Горанов. Експерти недоумяват защо правителството трябва да харчи пари за адвокати, при положение че е работа на КФН да проучи и разясни на хората как да си върнат парите от прекратените застраховки.
Горанов нарече спекулации твърденията, че Обезпечителният фонд към Гаранционния фонд може да върне на хората, застраховани в „Олимпик”, парите, които са платили. Той уточни, че клонът на кипърската компания е внасял в Гаранционния фонд само вноските, които са за покриване на щети при липса на застраховка или при неустановен виновник. Според него "Олимпик" неоснователно е превела 2 млн. лв. в българския Обезпечителен фонд. "Тези 2 млн. не могат да се раздадат просто така, защото са недължимо внесени, и вероятно ще се върнат след съответната процедура от кипърска страна в масата на несъстоятелността на подобно дружество", посочи Горанов. Вчера от Гаранционния фонд никой не обясни защо са приемани "неоснователно" тези отчисления.
Според Асоциацията на пострадалите при катастрофи обаче в закона ясно има разписана процедура какво се случва при фалит. "Гаранционният фонд може да открие на хората служебни сметки и първото нещо, което може да направи, е да възстанови техните изгорели суми по платените премии”, твърди Владимир Тодоров, председател на асоциацията, който също е и застраховател. „От всяка полица на „Олимпик”, продадена в България, 11.50 лева са платени от застрахования като вноска за Гаранционния фонд. В самия фонд има 2 сметки, които са отделни и независими. В сметката „Незастраховани МПС” влизат 10 лева. В сметката към Обезпечителния фонд влизат 1.50 лева. Всеки застраховател, който продава в България, плаща тези пари", коментира Тодоров.
НАПЪНИ
Финансовият министър Владислав Горанов каза, че ще обсъди казуса за обезщетенията и с кипърския си колега. "Също както при ситуацията, при която много хора отвън се опитаха да окажат натиск за нетърговско решение на проблеми с техни негарантирани влогове в КТБ, така и сега бих могъл да очаквам отговор, че решенията на проблема могат да се решат само в съответствие на кипърското законодателство и в рамките на една търговска несъстоятелност, която протича без намесата на държавата", даде мъгляво обяснение министърът.
Правителството даже щяло да инициира промени в евродирективата за финансовия надзор, която Европейската комисия в момента и бездруго е отворила за нови предложения. Идеята е, когато дадена застрахователна компания работи в друга държава от ЕС и фалира, вноските на потърпевшите да се плащат от националните гаранционни фондове, а парите после да се връщат от фонда на държавата, в която е регистрирана фирмата.
