Граждани влязоха в остър сблъсък с депутати от управляващото мнозинство вчера заради скандалните поправки в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с които се ограничават възможностите за съдебно обжалване на актове на държавната администрация. Това стана при обсъждането на ветото, което президентът Румен Радев наложи в края на юли върху приетите промени.
Държавният глава върна АПК за ново обсъждане в парламента, след като 51 неправителствени организации алармираха, че поправките ще оскъпят рязко административното правораздаване и ще намалят прозрачността на делата. Правната комисия обаче не се съобрази с протестите и отхвърли ветото с гласовете на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС. Само БСП очаквано подкрепи Радев. Социалистите заплашиха, че ако ветото падне и в пленарна зала, ще се обърнат към Конституционния съд.
Основният аргумент на президента да върне промените беше драстичното увеличение на съдебните такси при касационно обжалване - 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридически лица с нестопанска цел. Радев протестира още срещу въвеждането на закрити съдебни заседания на Върховния административен съд, които ще се откриват само по изрично желание на някоя от страните по съответното дело, както и срещу премахването на касационната инстанция в редица специални закони.
Мотивите на президента получиха подкрепата на гражданите и представителите на неправителствени организации, които присъстваха на повторното обсъждане на закона. Адвокат Александър Кашъмов посочи, че промените са „най-тежките като тегоба и удар върху правото на защита на гражданите и тяхното право на богатство, защото липсата на защита и оставянето на административния произвол да се вихри рефлектира върху разпределението на богатството“. „Има места в България, в които хора с ниски доходи се обединяват в името на някаква кауза. Тези хора нямат пари“, изтъкна Кашъмов.
Шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ обяви тезите му за манипулация. Според него понякога, дори и без да се внесе такса, се завеждали дела, с които се блокирали „национални инвестиционни проекти“.
Истинските препирни започнаха, когато Кирилов неочаквано поиска всяка неправителствена организация, участваща в дискусията, да съобщи колко жалби е подала годишно, колко членове има и „какви средства по програми е получила и усвоила“. „Не почва добре това обсъждане“, констатира соцдепутатът Крум Зарков и беше аплодиран от другите участници. „Въпросът не е дали има пари организацията, а какво прави, ако няма пари“, допълни той. Кирилов обаче продължи да настоява да се знае кой финансира присъстващите НПО-та. Те на свой ред го обвиниха, че злоупотребява с поста си. „Аз описвам цялото си имущество, и не само моето, и го вадя пред вашите очи. Не е ли редно и аз да попитам, когато се прави някакъв проект, кой е дал парите“, заяви депутатът от ГЕРБ. Думите му предизвикаха гняв сред гостите и насмешка сред останалите депутати. „С особено политическо злорадство ще наблюдавам как се злепоставяте пред неправителствения сектор“, коментира иронично Хамид Хамид от ДПС.
