Най-отчайващото в българската политика е, че нищо никога не се променя. Едни и същи хора заемат командните височини в основните партии и оттам дърпат конците на всичко останало в държавата. Нищо не ги поклаща – нито изгубеното доверие на гражданите, нито изборни сривове, нито пропаднали правителства и безобразни управленски провали. И няма партия, която да олицетворява това трагично положение, както БСП.
Партийният мастодонт на бившата комунистическа номенклатура
трябваше да е изчезнал още в края на 1990-те години,
след като докара България до финансов колапс. Вместо това продължи да участва в правителства – на Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Пламен Орешарски, излъчи двама президенти на страната в лицето на Георги Първанов и Румен Радев и отгоре на всичко предизвика граждански взрив, когато през 2013 г. повери националната сигурност на Делян Пеевски.
За позитанците последните 11 години след фиаското с Пеевски бяха едно непрекъснато пропадане. От 942 хиляди избиратели през 2013 г. върхушката на БСП го докара до 184 хиляди през 2024 г. Единственото, което я спасяваше от гибел, беше отчаяното желание на много българи да гласуват за някой, който се противопоставя на другия партиен октопод, който междувременно беше обхванал държавата – ГЕРБ на Бойко Борисов. Това за кратко направи "Позитано" да изглежда като една възможна политическа алтернатива - а не можеше да бъде такава.
Това осигури единственото постижение на БСП за този период
– победата на подкрепения от партията Румен Радев на президентските избори през 2016 г. Скоро обаче и други се усетиха, че могат да спечелят доверие, ако хванат ГЕРБ на мушката – като ИТН, ДБ, ПП (както и самият Радев, който стана самостоятелен и мощен политически играч). Така БСП, която отдавна никой не припознава като лява (какво остава за социалистическа!), изгуби единствената си печеливша карта и се превърна в малка партия на ръба на изчезването.
Човек би помислил, че при такова отчайващо положение позитанците ще правят неистови опити да реформират партията, за да оцелеят. Нищо подобно! Направо е невероятно, но обликът и поведението на БСП почти не са се променили от 90-те години насам. Едни и същи хора залъгват една топяща се група от избиратели с фалшиви надежди, че ще им върнат социалната държава от епохата на народната република.
Че БСП е обречена да остане в хватката на тази клика,
се вижда ясно от списъка с кандидати за председател на партията. След като изхвърлиха досегашния си лидер Корнелия Нинова, позитанците трябва да изберат нейния наследник на партиен конгрес в средата на февруари т.г. Един поглед към 17-те имена в списъка е достатъчен, за да стане ясно, че в партията няма да се промени нищо.
Сергей Станишев ли ще реформира БСП?
Та той двукратно направи правителство с ДПС и беше запомнен с изумителното твърдение, че Пеевски може да оглави ДАНС, защото е преживял "силен личностен катарзис". Румен Овчаров ли ще промени партията? Неговата десетилетна партийно-държавна биография беше увенчана със санкции по американския закон "Магнитски" (по който е наказан и Пеевски). Хората, които свалиха Нинова, ли ще докарат новото начало в БСП? Те всичките – Борислав Гуцанов, Атанас Зафиров, Драгомир Стойнев и Иван Иванов, бяха в обкръжението й, ревностно прокарваха нейния курс, който превърна партията от мастодонт в джудже, а сега заемат държавни постове, подсигурени им от общата власт с ГЕРБ. За останалите дузина кандидат-лидери въобще няма смисъл да говорим – единственото, с което могат да се похвалят, е фантастично дългият им партиен стаж.
За капак на всичко
в БСП се завръщат "стари муцуни",
които по една или друга причина изпаднаха от партията. Изумително често започна да се появява лицето на бившия високопоставен партиен кадър Румен Петков. Станишев навремето го направи вътрешен министър на тройната коалиция, а после изхвърли него и експрезидента Георги Първанов от БСП. Сега обаче Петков ходи на срещи с министри и се държи като управляващ!
А Първанов открито застана зад един от кандидат-лидерите на БСП – Борислав Гуцанов, който обеща да отмени наказанията, наложени на партийни членове в миналото. Това означава, че ще видим завръщането на мнозина малки и големи бивши позитанци. А БСП съвсем ще заприлича на мавзолей на партийни вождове.
Няма обаче кого да впечатлят с този пантеон на бивши и настоящи партийни величия. България дълбоко се промени от времето, когато БСП беше силна, и в новата почва на страната корените на позитанската партия изгниха. Вече нищо жизнено не може да израсте от тях. Опитът да присадят партията до ГЕРБ съвсем ще отблъсне малкото останали нейни поддръжници. Върхушката на "Позитано" може да се радва колкото си иска на властта, с която неочаквано се сдоби, но няма да може да направи нищо, за да спре деградацията на партията и нейната гибел.
