Управляващите се съвзеха от изненадващо масовите протести през уикенда срещу високите цени на горивата, вдигането на данъка за старите автомобили, поскъпването на "Гражданска отговорност" и други стоки от първа необходимост и се мобилизираха, за да омаловажат причините за гражданското недоволство. Атаката бе подета от финансовия министър Владислав Горанов и зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Премиерът Бойко Борисов предпочете да замълчи.
В неделя в десетки градове на страната бяха организирани шествия и блокади на основни пътища. Според управляващите обаче гражданското недоволство не е спонтанно, а се дължи на сценарий за политическа дестабилизация на държавата. Защитавайки тази теза обаче, те влязоха в поредица от противоречиви твърдения и показаха дори невежество по отношение на функционирането на държавата. Така например Цветан Цветанов обясни, че цените на бензина се формират и контролират не от правителството, а от Комисията за енергийно и водно регулиране. "Тя е независима и се избира от парламента", обясни той. Наложи се финансовият министър Владислав Горанов да го поправя, че пазарът, а не КЕВР, регулира точно тези цени.
Финансовият министър пък се отличи с арогантен коментар за рязкото вдигане на данъка за старите автомобили. Според него то било пренебрежимо малко и годишно щяло да струва колкото две кутии цигари. Сметките на министъра показвали, че увеличението ще е от 6 до 10 лв. в зависимост от годините на автомобила и че това не може да е непосилно бреме. Финансистът припомни, че България е в наказателна процедура по отношение на чистотата на атмосферния въздух и че държавата била длъжна да вземе мерки. В същото време Горанов призна, че увеличение на данъка няма да промени склонността на българите да купуват автомобили втора ръка.
Финансовият министър видя злобна спекулация и в заплахата цената на "Гражданска отговорност" да достигне до 1000 лева още идната година. „Това не стои на дневен ред, това е спекулация, която цели да създаде обществено напрежение", заяви министърът след заседанието на коалиционния съвет ГЕРБ - "Обединени патриоти". Той пропусна да спомене, че сметките за рязко вдигане на цената на задължителната застраховка бяха направени от самите застрахователи и са резултат най-вече от липсата на адекватен контрол от Комисията за финансов надзор (КФН). Те бяха подкрепени и от шефа на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, която внесе поправки, с които се слага таван на обезщетенията при катастрофи, с аргумента, че в противен случай или застраховката ще скочи драстично, или ще фалират застрахователи.
Горанов коментира и проекта на наредбата на КФН за въвеждане на системата "Бонус-малус", която също предизвика обществено недоволство заради абсурдните си текстове. "Обединихме се около тезата, че по-рисковите шофьори трябва да плащат повече. Друг е въпросът, че наредбата на КФН е в много ранен етап и дали ще остане в този вид с такава ескалация на "Гражданска отговорност", тепърва ще се анализира", каза той. Наредбата предвижда до 400% поскъпване за застраховката за шофьорите нарушители, а бонусът за изрядните водачи да е едва до 25%, и то след 7 година. Освен това изрядните водачи ще трябва да плащат за греховете на джигитите на пътя, ако случайно решат да си купят кола на старо, която е била собственост на безотговорен шофьор.
Опит да омаловажи протестите направи и транспортният министър Росен Желязков. Според него обективни предпоставки за криза нямало, тъй като причините за протестите са разнородни. „Някои от тях са адресирани - като протеста на майките с искане на оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Други не са адресирани - като тези за цените на горивата, защото тук е ясно, че правителството няма отношение за процеси, които се случват извън страната. Нито има правителствена криза, нито има парламентарна такава. Имаме най-щедрия като насоченост на политики проектобюджет, имаме яснота за растежа, който икономиката ще реализира, имаме рекорден брутен вътрешен продукт", каза Желязков.
Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов се загрижи и за спокойствието на децата, които се намирали в автомобилите на родителите си по време на протестите. "Протестът е част от формата на всички тези демократични процеси. Всеки може да изразява своето мнение, стига да не нарушава законовите разпоредби и правата на другите. Във вчерашния ден имаше много семейства, които се прибираха с децата си, и трябваше да бъдат блокирани в продължение на няколко часа, без да бъдат информирани и да могат да предприемат необходимите действия", каза председателят на парламентарната група на най-голямата партия. Според него обаче българските граждани били достатъчно интелигентни, за да преценят откъде и кой иска да има политическа криза. "С информираността на българските граждани и това, което правим като политики, всеки може да избере - дали да имаме политическа криза и хаос, или да имаме стабилност", каза Цветанов.
Контра
Въпреки изявленията на управляващите на места протести имаше и вчера, а от изказванията на организаторите им стана ясно, че те вероятно ще продължат и ще се засилят в края на седмицата. "Със сигурност ще има нов протест срещу високите цени на горивата в Благоевградска област, обсъжда се все още кога да се проведе. Не можем да накараме хората да излязат в работно време, затова новите протести ще са пак в събота и неделя. Във Варна има нови протести още днес. Във Враца са обявили протест в сряда, в Пловдив- също. Протестите ще бъдат мирни и ще бъдат пред общинските сгради. Всички знаем какво подтикна хората към гражданско неподчинение - хората вече са озверели и не вярват на обещания. Те очакват промяна час по-скоро, защото джобовете им се изпразват със светкавична скорост", коментира пред "Фокус" Александър Стамболийски, организатор на протестите в Благоевград.
Протестите и нефтът свалиха цените на бензина
На фона на масовото недоволство и протестите в цялата страна цените на бензина и на дизела бързо тръгнаха надолу. Само за седмица автогоривата у нас са поевтинели средно с 10-12 стотинки. След като се устреми към 2.40 лв. за литър, в момента обикновеният бензин А 95 се продава около 2.25-2.27 лв./л, показват данните на портала Fuelo.
Намалението се дължи на обективни причини, но и гражданската активност има принос. Международните цени на петрола, които досега растяха, тръгнаха надолу, така че поевтиняването на горивата е логично. Интересното обаче е, че българските бензиностанции обикновено забавят корекциите на цените си, когато котировките на нефта падат. А сега реагират много чевръсто - очевидно "насърчени" от гнева на хората, които излязоха на протести срещу скъпите автогорива.
Подобно на цените от последните дни, и вчера бензинът бе най-скъп в най-бедните градове на България - Враца, Монтана и Видин, където цените се въртят около 2.30 лв. за литър. В София е по-евтино - А 95 се продава средно по 2.23 лв. за литър. Почти същите са и цените в Стара Загора, която неотдавна се прослави с рекордна скъпотия. 2.24 лв. струва обикновеният бензин във Велико Търново, откъдето преди дни започна бунтът на шофьорите срещу ескалиращите цени.
Вчера стойностите у нас почти се изравниха с тези в Полша (2.27 лв./л), Унгария (2.33 лв./л), Литва (3.34 лв./л), Словакия (2.35 лв./л). В Румъния например бензин А 95 се търгува значително по-скъпо - по 2.48 лв. за литър, а в Люксембург отново са близо до нас по цени на горивата. Там най-масовият бензин струва 2.38 лв. за литър, показва справка на в. "Сега" в платформата fuelo.bg
"Цените растяха, докато растеше и цената на суровия петрол. Сортът Брент проби връх от 85 долара за барел, а след това започна да поевтинява, съответно и цената падна", коментира шефът на петролната и газова асоциация Андрей Делчев. На световните борси през миналата седмица петролът отбеляза спад с повече от 20%, което принуди ОПЕК да обяви намаляване на доставките през следващия месец.
КОНТРА
Обикновено когато международните петролни котировки растат, на българския пазар цените на бензина бързо се устремяват нагоре. Средният период за държавите от ЕС за покачване на вътрешните цени на бензина е 1.67 седмици, като най-често е 2 седмици, а в България реакцията е в рамките на 1 седмица. Но когато петролът тръгна надолу, реакциите са на забавен каданс и докато за ЕС свалянето на цените на бензина отнема средно 7.22 седмици, в България изоставането е с цели 8 седмици, което е в ущърб на потребителите", коментира преди дни за в. "Сега" финансовият експерт Юлиан Войнов.
